Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1257
Дэвид Фарланд
За нейно учудване, Габорн се прибра още същата нощ и се втурна да види детето. Йоме беше направила всичко, та съпругът й да получи много дарове, и Габорн можеше да се придвижва с голяма скорост, но и старееше бързо. Макар да бе отсъствал само няколко седмици, беше остарял с години.
Той дълго гледа в люлката и накрая промълви:
— Стар дух е и се е прераждал много пъти. Не пристига както повечето с празен ум и без цел. Идва с предназначение.
— И какво е то? — попита Йоме.
Габорн се втренчи в детето и прошепна загадъчно:
— Да довърши онова, което не успея.
Йоме усети тъгата му и изпита болка заради онова, което бе направила. Щеше да го загуби заради каузата му. И тъкмо тя бе платила цената, предоставяйки му дарове, които той не би взел сам. И макар да бяха успели да спасят света, цената бе прекалено висока. За около година Габорн щеше да загине от даровете, а и нейните дни бяха преброени.
Габорн остана в замъка още няколко дни и след като следродилните болки на Йоме отминаха, тя зачена второ дете.
Габорн отново пое на път, защото научи, че в Индопал срещу него се е надигнала цяла армия. Замина една нощ и Йоме отново разчиташе само на слуховете, които достигаха до нея.
Една нощ в средата на зимата, когато първият снежец покри зелените поля на Мистария, получи известие от него.
Сънува сън и в съня й Габорн крачеше до нея и й разказа за премеждията, които бе преживял през последните няколко дни как е Избирал в Таиф бедняци, пострадали от глада в южните краища. В съня й не използваше думи и тя усещаше мислите и желанията му, тъй че времето, което прекараха разделени, бе по-пълноценно от времето, което прекарваха заедно.
Когато се събуди, разбра от съветниците си, че посланието е вярно, тъй като Габорн наистина бил в Таиф през последните два дни. Не за да предупреждава хората за опасността, а да им каже кой е изпаднал в най-голяма нужда. Онези, които имали най-много храна, откликвали на призивите на Земния крал и често носели хляб на някое дете край пътя или в колибата на някоя старица.
Понякога и тя чуваше гласа му, когато й съобщаваше колко пари да изпрати за спасението на някоя област в кралството.
Но самият той не се връщаше. В средата на зимата обикаляше из кралствата на Индопал, а след това се чу, че може да е стигнал чак до Инкара.
Копнееше да го види, защото всеки ден той остаряваше с още петдесет дни. Самата тя бе взела много дарове на метаболизъм и си носеше теглото. Вторият й син Джас се роди месец след първия. В креватчетата си двете деца бяха като близнаци. И макар да растяха незабележимо, само за една зима Йоме остаря с десет години, а Габорн прехвърли средната възраст.
С наближаването на пролетта Мирима и Боренсон се настаниха в имението си. Около къщата нямаше никакви крепостни валове и на Мирима това й харесваше. Боренсон окачи щита и бойния си чук на кристалния зъб на една хала и Мирима се надяваше да останат завинаги там.
Мирима покани Ейвран да живее с тях и се отнасяше към момичето като към своя дъщеря. Но Ейвран също бе взела дарове на метаболизъм и през лятото разцъфна в млада жена. Не я свърташе на едно място и тя по цял ден обикаляше около къщата, а често я виждаха да се взира с отнесен поглед на запад. Когато Мирима й задаваше въпрос за какво мисли, Ейвран само промълвяваше: