Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1256

На десетия ден, точно след като слънцето бе залязло, в замъка пристигна стар звездоброец с бяла брада и помоли да се срещне с Габорн.

Звездите бяха престанали да падат всяка нощ, макар небесата да преливаха от светлина, сякаш върху тях бяха изгрели нови звезди. Ейвран го заведе в кулата при Габорн, който наблюдаваше кралството си отвисоко, както пастир наблюдава стадото си.

— Ваше величество — обърна се звездоброецът — казваше се Дженес, към Габорн. — Благодаря ви от името на нашата гилдия.

— За какво? — попита Габорн.

— За това, че върнахте Земята в нормалната й траектория.

Габорн погледна Ейвран с крайчеца на окото си и отвърна:

— Нямам никакъв принос за това. Направи го по-велик чародей от мен.

Звездоброецът зяпна от изненада и се обърна към Ейвран.

— Значи трябва да благодаря на вас. Както и да е, но нещата не са точно, както…

— В какъв смисъл? — попита Ейвран.

— Сега пътят ни в небесата е по-дълъг отпреди. Всяка година е по-дълга почти с цял един ден, ако изчисленията ни са точни. Не можете ли да оправите вредата?

— Вредата е оправена — каза Ейвран. — Новата траектория е по-добра от старата.

— Но календарите! — изпъшка звездоброецът. — Трябва да ги променим до един!

— Ами променете ги — намеси се Габорн. — Добавете още един ден в календара.

— Как да го наречем? — попита звездоброецът.

— Ден на Габорн — отговори веднага Ейвран. — В чест на нашия крал.

— Не — противопостави се Габорн. — Не искам хората да ме честват. Нека честват себе си. Наречете го Ден на братството, за да празнуват своето родство един с друг. Да бъде ден за празненства и игри.

— Отлично — съгласи се звездоброецът и се поклони, като едва не помете пода с брадата си.

У дома

Дом е всяко място, където намерим спокойствие.

Роуфхейвънска поговорка

Йоме остана в Дворовете на прилива през цялата зима, макар съпругът й да замина твърде скоро. До нея достигаха слухове, че кръстосва надлъж и нашир, броди из планините на Ашховън и по хълмовете на Туум и препуска из Оруин. Много пътници го срещаха по пътищата — решителен мъж с много дарове, препускащ към някаква тайна цел. При своите пътувания посочвал Избрани, едни предпочитал, други отхвърлял и наказвал онези, които били извършили кървави престъпления.

Затова много хора го обичали и му се възхищавали, но някои се страхували от него и се говореше, че злосторниците се събирали из горите на кралството, за да скрият от зорките му очи тайните си кроежи.

През цялата есен Йоме узнаваше за схватки, в които Вълчето братство бе успяло да обкръжи и унищожи до крак разбойнически банди.

Докато пътуваше из подземния свят, бременността й изобщо не бе проличала, но от даровете й на метаболизъм бебето в утробата й растеше бързо. И през една студена зимна нощ, не повече от три седмици след битката за Карис, Йоме роди първия син на Габорн. Кръсти го на древния герой Фалион.