Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1213

Бинесман приключи със заклинанията и Сарка Каул погледна чародея и Хондлър.

— Сега — предложи Дните — нека обсъдим дали бихме могли да измислим как да спасим този град.

Докато Хондлър, Сарка Каул и Бинесман бързаха към старата графска кула на върха на хълма, Боренсон дълго не отдели поглед от гърба на чародея.

И въпреки че към града прииждаше безчислената орда на халите, усети в себе си искрица надежда.

До него стоеше Мирима, стиснала лъка. Хапеше нервно долната си устна и потропваше с крак, без да отрони нито дума. Боренсон знаеше, че й е неудобно да даде публичен израз на чувствата си, макар да успяваше да наваксва, когато останеха насаме. Мъжете върху стената подхванаха песен за кураж:

След битката настъпват дни честити, благословена да е мойта кръв пролята. Вдигни бокал и пий във моя чест, потомците дано ме помнят на земята.

Мирима обви с ръка раменете му и дълго остана така. Държеше го, без да пророни дума. Накрая Боренсон прошепна:

— Обичам те. Мисля, че ми е било съдено да те обичам.

— Виж какво — отвърна Мирима. — След това сражение би могъл да ми покажеш колко ме обичаш, вместо само да ми го повтаряш.

Той не отвърна нищо. Намираше се в двореца, където бе загинал баща му, а земята се тресеше от стъпките на напредващите хали.

— Това място е добро за водене на сражение — продължи тя. — Отвсякъде сме обградени от вода. Усещаш ли силата й?

— Не — отвърна Боренсон. — Чувам плисъка на вълните в скалите и усещам във въздуха дъха на езерото. Но не усещам нищо.

— Тя ми нашепва спокойствие — каза Мирима. — Не се съпротивлявай прекалено на халите. Не заставай като стена насреща им. Ако го направиш, ще те разрушат. Бъди гъвкав като вълна. Втурни се да срещнеш яростта им и се опълчи, ако потрябва. Дръпни се назад, ако се наложи. И след това отново скочи, за да нанесеш удар.

Очите й излъчваха странна светлина.

— Ще направя всичко, на което съм способен — отвърна Боренсон, пообъркан от съветите й.

И я целуна продължително. В този момент един далекогледец извика от стената:

— Преден отряд хали атакува пред войските им! Няколкостотин на брой!

— Ела — каза Боренсон. — Ела да погледнем.

Боренсон се втурна през вратата към Улицата на гирляндите и се качи по една дървена стълба на стената. На разстояние три стъпки един от друг там стояха подредени стрелци и пехотинци. Нямаше цивилни зяпачи, които да им се пречкат, каквито очакваше да види. Хондлър им бе забранил да се мотаят наоколо.

Въздухът ухаеше на пресен ръжен хляб и печено месо — воините довършваха набързо приготвеното ядене. Нужни им бяха сили за предстоящата битка.

Боренсон присви очи и погледна на юг, но в сумрака не видя почти нищо. Халите се спускаха по планинския склон като черен прилив, но хълмовете скриваха главния им фронт. Не видя и нищо, което да му заприлича на челен отряд, освен няколко неясни силуета на хали — черни монолитни туловища, които препускаха сред зловещите кохорти.

— Някакъв знак за войските на Лоуикър? — запита той един едър воин.

— От север засега няма нищо — отвърна воинът, стиснал нервно бойния си чук.