Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 121

Когато Габорн се увери, че са се махнали и че ничии любопитни очи не се взират към него, понесе Роуан по хълма.

Предложения

Шемоаз Солет беше замаяна. Гледката как най-добрата ѝ приятелка, Йоме, губи обаянието си я ужаси до дъното на душата ѝ.

Когато Радж Атън приключи с принцесата, се обърна и се вгледа в очите на Шемоаз. Ноздрите му бяха настръхнали, докато я преценяваше.

— Ти си едно красиво младо същество — прошепна той. — Служи ми.

Шемоаз не можа да скрие отвращението, което изпита от тези думи. Йоме още лежеше на пода, почти в безсъзнание. Бащата на Шемоаз все още лежеше във фургона долу, в цитаделата на Посветителите.

Не каза нищо. Радж Атън се усмихна вяло.

Не можеше да вземе дар от жена, която го мразеше толкова силно, а Гласът му не можеше да я склони. Но можеше да вземе други неща. Погледът му бавно се спусна към бедрата ѝ, сякаш тя стоеше гола пред него.

— Тази засега я оставете в цитаделата на Посветителите. Да се грижи за краля и принцесата.

Тръпки на ужас полазиха по тялото ѝ, но Шемоаз си позволи да се надява, че поне докато е в цитаделата, Радж Атън ще забрави за нея.

Един от телохранителите я хвана за лакътя, задърпа я по тесните стъпала извън Голямата зала, после я преведе по улицата до цитаделата на Посветителите, тикна я през портикула и каза няколко думи на индопалски на току-що застаналите на смяна стражи. Стражите се захилиха и закимаха разбиращо.

Шемоаз изтича при баща си — бяха го довлекли в Залата на Посветителите и сега лежеше на един чист нар.

Гледката беше болезнена, защото тази рана беше стара и беше гноясвала прекалено дълго.

Бащата на Шемоаз, Иърмън Вотания Солет, беше свободен рицар, положил клетва да съкруши Вълчия господар Радж Атън. Клетва, която бе положил не на шега преди седем години, когато се отрече от службата си на Силвареста, за да препусне през зелените пролетни поля към далечното кралство на Ейвън.

Клетва, която му беше струвала всичко. Шемоаз помнеше колко висок беше, седнал на седлото, и колко горда с него беше тя. Беше велик воин и в очите на деветгодишното момиче изглеждаше непобедим.

Сега облеклото му вонеше на изгнила слама и вкиснала пот. Мускулите му се бяха стегнали безполезно, брадичката се беше забила в гърдите. Тя взе парцал и вода и започна да го почиства. Той заплака от болка, докато чистеше глезена му. Тя го огледа и видя, че цялото му тяло е покрито с ужасни белези. Кожата около глезените му беше зачервена и с оскубани косми.

През тези шест години Радж Атън беше държал баща ѝ окован във вериги. Подобно отношение към Посветители беше нещо нечувано. След толкова години подложен на това изтезание беше цяло чудо, че още е жив. Тук, в Севера, Посветителите ги почистваха, подсушаваха, преобличаха, зачитаха ги и се грижеха за тях с обич. Мълвата твърдеше, че Радж Атън започнал да взима роби, за да подхранва потребността си за Посветители.

Докато Шемоаз чакаше готвачите да донесат бульона от кухнята, само държеше главата на баща си и не спираше да го целува. Той я гледаше с празни очи, неспособен да мигне.