Читать «Повелителите на руни - цялата сага» онлайн - страница 1136

— Мъжете ти ще почиват в Карис — нареди Радж Атън. — Ще се нахранят с мистарска храна и ще утолят жаждата си с мистарска кръв, това е всичко, за което мога да се погрижа. Кажи на всеки стрелец да вземе само лък и колчан стрели. Кажи на всеки копиеносец да вземе само копието си.

— Но, о, Огън в небесата — противеше се Мусаиф, — Карис е добре защитен. Препуснах дотам на разсъмване и се приближих, за да видя със собствените си очи. Петдесет хиляди души работеха като пчели да издигнат отново кулите и огромни колони от коне и хора пристигаха в града. Защитниците му са два пъти повече отпреди седмица!

Кръвта на Радж Атън кипна.

— Разбира се — изръмжа той. — Трябваше да се сетя. Габорн е усетил надигащата се срещу Карис опасност. Знаеше, че ще нападна. И се надява на последно сражение.

— Не ти го притесняваш — продължи Мусаиф. — Моите шпиони се приближиха достатъчно, за да чуят какво си говорят няколко работници. Казаха, че халите отново са се надигнали срещу Карис.

Радж Атън пришпори коня си в пристъп на ярост към близкото възвишение, където растеше един-единствен хилав бор. Спря под него и метна поглед към низината с даровете си на взор като кацнал на висока канара орел.

На повече от триста мили на юг съзря надигащи се над земята огромни пушеци и усети зноя на далечни пожари. Огнената стихия го призова, нашепвайки името му. По хълмовете отвъд пламъците се бе изопнала безкрайна черна редица хали. Десетки, а може би стотици хиляди хали се придвижваха към полесражението.

Пред тях зърна отразената от рицарски брони слънчева светлина и езици на пламъци. Рицарите на Роуфхейвън се опитваха да спрат напредването на халите с огнена стена.

На трийсет мили на запад мъже и жени изграждаха стените на замъка в Карис и се готвеха за сражение.

Радж Атън притвори очи. При последното си идване в Карис едва не загина от ръцете на халите. Но оттогава бе станал по-мощен. В момента неговите облекчители в Деяз му прехвърляха дарове. Радж Атън усещаше приливите на сила и жизненост, които го изпълваха.

Но той се бе сдобил не само с обикновени дарове. Сега вътре в него гореше самият ад, просветлявайки мозъка му. Той се допита до пламъците.

„Нападни — изсъскаха те. — Мнозина ще умрат. Жертвай ги в мое име и аз ще ти даря победа.“

— Чувам те и ти се подчинявам, господарю — прошепна Радж Атън.

И се усмихна. Надигаше се битка, каквато никой не бе виждал. А той беше приготвил някои изненади за враговете си — и за хората, и за халите.

Вратата на гарвана

Никога не се страхувай от външността, а от духовната същност на човека.

Ерден Геборен

Докато яздеха към Гарванова врата, небето почерня и през разпокъсаните парцали на облаците се посипаха стрелите на светкавиците. Поройният дъжд затропа по шлемове и брони, проникваше през туниките и пелерините. Конете цамбуркаха с копита из локвите, а спусналата се мъгла беше толкова гъста, че на Ерин й се струваше, че вдишва вода, а не въздух.