Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 3

От Сурат той преминава в Австралия и взема участие в 1845 година в експедицията на капитан Стюърт, натоварен да открие онова Каспийско море, което се предполага, че съществува в централната част на Нова Холандия.

Самуел Фергюсън се върна в Англия към 1850 година и обладан повече от всеки друг път от страстта към открития, придружи до 1853 година капитан Мак Клюр в експедицията, която заобиколи американския континент от Беринговия проток до нос Феруел.

Телосложението на Фергюсън издържаше отлично на различните трудности и при всеки климат. Чувствуваше се много добре сред най-големите лишения. Той беше образец на съвършения пътешественик, чийто стомах се свива или разпуска когато потрябва, краката му се удължават или скъсяват според случайната постеля, който заспива по всяко време на деня и се събужда по всяко време през нощта.

И тъй, нищо чудно тогава, че ще открием нашия неуморим пътешественик да обикаля от 1855 до 1857 година цялата Западна част на Тибет заедно с братя Шлегинтвайт и да донася от тази експедиция забележителни етнографски наблюдения.

През време на тия различни пътешествия Самуел Фергюсън беше най-дейният и най-интересният дописник на Дейли телеграф — вестник за едно пени, чийто тираж достига сто и четиридесет хиляди броя дневно и едва задоволява нуждите на няколко милиона читатели. И затова докторът беше добре известен, макар че не беше член на никакъв научен институт, нито на кралските географски дружества в Лондон, Париж, Берлин, Виена или Петербург, нито на Клуба на пътешествениците, нито на Кралския политехнически институт, където неговият приятел, статистикът Кокбърн, беше главното ръководно лице.

Този учен дори му предложи един ден да разреши следната задача, с цел да му бъде приятен: като се знае числото на милите, които е изминал докторът около света, колко повече е изминала главата му от неговите крака поради разликата в радиусите? Или, като се знае числото на милите, изминати от краката и от главата на доктора, да се изчисли истинският му ръст с точност до една линия.

Но Фергюсън се държеше винаги настрани от научните среди, тъй като принадлежеше към воюващата, а не към многоглаголствуващата църква. Той намираше, че използува по-добре времето си, като търси, а не като спори, като открива, а не като беседва.

Разказват, че един англичанин отишъл веднъж в Женева с намерение да види езерото. Накарали го да се качи на една от ония стари коли, в които се сяда встрани като в омнибусите; станало така, че нашият англичанин случайно седнал с гръб към езерото. Колата обиколила бавно езерото, без и през ум да му мине да се обърне поне веднъж, и той се прибрал в Лондон, възхитен от Женевското езеро.

Ала доктор Фергюсън се беше обръщал, и то неведнъж през своите пътешествия, и толкова често се беше обръщал, че бе видял много неща. В това отношение прочее той се подчиняваше на своята природа и ние имаме основателни причини да вярваме, че той беше малко фаталист, да, много правоверен фаталист, като разчиташе на съдбата и дори на провидението. Той казваше, че е по-скоро подтикван към пътешествията си, а не привличан от тях, и обикаляше света като локомотив, който не се направлява сам, а пътят го направлява.