Читать «Пет седмици в балон» онлайн - страница 2

Спокойна сериозност лъхаше от цялата външност на доктора и на човек и през ум не би му минала мисълта, че той може да бъде оръдие дори на най-невинната мистификация.

Затова виковете „ура“ и ръкоплясканията стихнаха чак когато доктор Фергюсън с любезно движение помоли за тишина. Той се отправи към приготвеното за него кресло. После прав, неподвижен, с енергичен поглед, дигна към небето показалеца на дясната си ръка, отвори уста и изрече една едничка дума:

— Excelsior!

Не! Никога неочакваното запитване в парламента на господа Брайт и Кобден, никога искането на извънредни фондове от лорд Палмерстон за укрепяване на английските канали не са имали такъв успех. Речта на сър Френсис М. беше надмината, и то много. Докторът беше едновременно величествен, голям, скромен и внимателен. Той изрази с една дума положението:

— Excelsior!

Старият комодор, присъединил се безусловно към тоя необикновен човек, поиска речта на доктор Фергюсън да бъде поместена „изцяло“ в Бюлетина на Кралското Географско дружество в Лондон.

Какъв ли беше този доктор и на какво ли начинание щеше да се посвети?

Бащата на младия Фергюсън, храбър капитан от английската марина, бе запознал сина си още от най-ранната му възраст с опасностите и приключенията на своята професия. Това чудно момче, което изглежда никога не е знаело какво е страх, бързо прояви жив дух, изследователско умение и изключителна наклонност към научния труд. Освен това то с рядко умение се справяше с трудностите. Никога нищо не го объркваше — не се смути дори когато взе за пръв път вилица, с което децата обикновено толкова рядко се справят.

Скоро въображението му пламна от четива за смели приключения и морски експедиции. Той следеше с увлечение откритията, които ознаменуваха първата половина на XIX век. Мечтаеше за славата на Мунго Парк, на Брюс, на Ксие и Льовайан, а мисля, че мечтаеше по малко и за славата на Селкърк, този Робинзон Крузо, който му се струваше, че не стои по-долу от другите.

Оставям на вас да решите дали тези наклонности са се развили през изпълнената с приключения негова младост, прекарана по четирите краища на земното кълбо. Баща му, като образован човек, непрестанно укрепваше неговия жив ум със сериозно изучаване на хидрография, физика и механика и с общи познания по ботаника, медицина и астрономия.

Когато почтеният капитан почина, двадесет и две годишният Самуел Фергюсън беше обиколил вече света. Той постъпи в бенгалския инженерен корпус и се отличи в няколко сражения. Но войнишкият живот не му допадаше. Безразлично му беше дали ще командува, а не обичаше да се подчинява. Подаде оставка и ту като ловуваше, ту като събираше растения, тръгна към северната част на индийския полуостров и го прекоси от Калкута до Сурат. Обикновена любителска разходка.