Читать «Пенрик» онлайн - страница 437

„Симулант“ — изпръхтя Дез.

„Защо, ще ме издадеш ли?“

„Никога.“ Щом тревогата на Дездемона беше преминала в ирония, значи не го заплашваше нищо сериозно. „Наслади се на момента. Като мен, впрочем.“

„Предпочитам да не мисля за това, Дез. Разсейва ме.“

„Както искаш.“

— На Копелето зъбите, цялата тая кръв негова ли е? — чу се гласът на Икос, твърде близо до ушите на Пен.

— Нали трябваше да стоиш настрана от нас — каза Пен и поотвори очи. — И двамата. — Боша стърчеше на пост в края на купчината сандъци. Пен добави към Икос: — Това, между другото, се случва, когато окажа принуда на някого против волята му. Сам виждаш, че не съм въздействал по този начин на дяконката вчера.

— Хм — каза Икос и лицето му изчезна от полезрението на Пен.

— Да тръгна ли след онзи куриер и да реша окончателно проблема? — попита Боша.

Наистина ли предлагаше да убие горкия младеж? „Ами да, точно това предлага! — доволно възкликна Дез. — Какъв услужлив човек.“ Пен побърза да обясни, че принудата е напълно достатъчна и отменя необходимостта от по-нататъшна намеса. След кратко обмисляне Боша сякаш прие уверенията му.

Икос се върна. Беше намокрил ризата си в морето и я бутна мълчаливо в ръцете на Пен.

— Много зле ли изглеждам? — попита той.

Найкис кимна, все така гушнала го крепко в скута си.

— Нека се почистя тогава. Иначе току-виж не ме пуснали на борда от страх, че съм заразно болен. Хич няма и да питат магьосник ли съм, или не. — Понеже ризата беше на Икос и имаше спешна нужда от пране дори без неговия принос, Пен поизбърса с нея кръвта от лицето и ръцете си — успял бе да опази туниката си почти непокътната, — после я даде на Найкис да довърши започнатото.

„Единият ти дава ризата от гърба си — пропя Дез, — а другият ти предлага помощта си да заровите труповете. Май си имаш нови приятели, Пен!“

„Тихо“ — помисли си в отговор той. Беше права, разбира се. Приятели, а може би дори шурей и… каквато там непонятна полуроднинска роля се паднеше на Боша. Дали Идрене си даваше сметка, че покрай евентуалната си снаха може да се сдобие и с евнух в домочадието си?

„Най-вероятно — каза Дез. — Изглежда умна като дъщеря си.“

Пен се усмихна и остави Икос и Найкис да го изправят на крака. Вдиша дълбоко няколко пъти и световъртежът утихна.

Изчакаха още минутка Пен да дойде на себе си, после тримата кандидат-пътници продължиха към митническата барака, а Икос и Боша останаха да дебнат при сандъците. Решили бяха Идрене, като самоуверена войнишка вдовица — макар че тази сутрин покойният ѝ съпруг беше напълно фиктивен, — да представи документите им на чиновника. Изчакаха с престорено безразличие да разровят багажа им, който очевидно не съдържаше контрабандни стоки. Чиновникът прояви известен интерес към лекарската чанта, но се задоволи с обяснението на Пен, че е студент по медицина.

После дойде време да минат по кея към подвижното мостче на саонийския кораб и да се качат на борда, подканяни от нетърпеливите моряци. Три мачти, забеляза с одобрение Пен. Този кораб беше дори по-голям от търговския, с който той беше пътувал от Лоди за Патос преди няма и четири месеца. Наистина ли беше толкова скоро? Това щеше да е второто му пътуване по море. Дали и то щеше да промени живота му като първото?