Читать «Пенрик» онлайн - страница 436

Е, не всичко беше наред. Промяната на спомените влизаше в противоречие не само със свободната воля, а разбъркваше самата есенция на душата, намеса, която граничеше със светотатство. Добрите намерения и дори добрите резултати бяха валидни теологически аргументи само до някаква степен. Пен се надяваше, че не е преминал границата на приемливото. Надяваше се, а не се молеше, защото отдавна беше решил да не занимава боговете с въпроси, чиито отговори не държи да чуе.

Усети първите капки кръв. Смръкна силно с надежда да я преглътне.

— Сега трябва да се скрия някъде за минутка — каза на жените. — Бързо.

Найкис реагира моментално, явно спомнила си номера, който Пен беше извъртял на свещените кучета в манастира на Лимнос. Пусна ръката на Идрене, стисна неговата и го повлече към натрупаните сандъци. Носът му вече кървеше сериозно, солената течност се стичаше и навън, и навътре, давеше го. Сълзи потекоха от очите му. Пен затисна устата си с другата ръка да заглуши кашлицата. Шепата му се напълни с кръв. Двамата свърнаха зад сандъците и Пен се свлече на ръце и колене. Не спираше да кашля. Червени пръски оцапаха калдъръма. Още и още.

И още. Превит на две от спазмите, Пен взе да се чуди дали е възможно да се удави със собствената си кръв. Като нищо, предвид че не успяваше да си поеме дъх. Още един риск, който да включи в дългия списък…

— На Майката сълзите, Пен! — ахна Найкис с ръце на раменете му. — Предния път не беше и наполовина толкова зле.

А после уплашеният глас на Идрене:

— Ама той умира ли?

Погледнато отстрани, сигурно изглеждаше страшно. Все едно си повръща белите дробове на кървави хапки. Което, да признаем, звучеше доста по-драматично в сравнение с „тече ми кръв от носа“. Пен изхъхри и поклати глава.

— Грозна магия — успя да каже между два спазъма. — Висока цена. Това Дез го мрази много. — Шаманската магия беше чужда за демоните на хаоса и Пен подозираше, че тялото му плаща безбожна цена всеки път, когато той посегне към нея. Почти все едно хаосът и кръвта са монети от две различни царства и сарафът прибира безобразна комисиона за обмяната им.

„Да направя нещо? — попита разтревожено Дез. — Има пристанищни плъхове…“

„Недей.“ Опитът да отклони или да отложи физическата разплата за шаманска принуда с помощта на горна магия, насочена към потискане на симптомите, водеше до някои неприятни странични ефекти на по-късен етап. Които бяха за предпочитане пред смъртта, разбира се, но иначе беше по-добре да плати дълга си наведнъж. Не беше толкова зле, просто изглеждаше страшно.

Загледа се в разплисканата по камънака кръв. Чаша, чаша и половина. Добре де, беше си страшничко. Но спазматичната кашлица вече затихваше, дробовете му поемаха въздух що-годе нормално, а кървенето от носа намаляваше. Позволи на Найкис да го придърпа в прегръдките си и вдигна лице да я погледне с жална усмивка.

Би трябвало да ѝ обясни, че не умира, а просто му тече кръв от носа, но пък скутът ѝ беше толкова мек…