Читать «Пенрик» онлайн - страница 404

— Разкажете ми как минават дните ви тук, мадам Гардики. За да знам какво да очаквам.

— Предимно в страх и скука. Тук съм от три седмици… отбелязвах дните на стената зад леглото. Богове пет, Найкис, как се озова тук толкова бързо?

— С помощта на приятели. Скоро ще се запознаеш с един от тях. Останалото ще ти разкажа по-късно.

— Храната ви я носят в стаята, предполагам? — попита Пен. — Кой?

— Да, по три пъти на ден — отвърна Идрене. — Не ме държат гладна, освен за новини. Току-що бях научила, у дома, че са арестували Аделис в Патос и… Майко милостива, наистина ли са го ослепили? Защото онези, дето дойдоха да ме арестуват, казаха, че бил избягал в Орбас, а за теб нямах никакви новини и… и… всичко беше такава каша! — Найкис ѝ помогна да нахлузи роклята на Рухия през главата си. — Миличка, ще се спъвам в това нещо. Много е дълго.

— Не, носим обувки. Побързай.

Идрене мушна ръце в широките ръкави и продължи:

— Една посветена ми носи храната на табла, но с нея винаги има две много едри жени, които не са от ордена. Мълчат като риби, макар посветената да изглежда любопитна.

— И винаги идват едни и същи жени? — попита Пен.

— Обикновено — да.

— Значи ще разберат, че не сте вие, ако ме видят отблизо?

— Да, най-вероятно… — Измери го с поглед, докато той нагласяваше колана ѝ на кръста си. — Да, ще разберат. Макар че определено минавате за жена.

— Имам известен опит — каза Пен. — Кога ще дойдат пак?

— По залез.

— Дотогава вие би трябвало да сте стигнали в Гуза. С малко късмет, току-виж съм ги излъгал за едно ядене. Или за повече дори.

— Как ще ни настигнеш? И къде? — попита Найкис с нескрита тревога.

— В Акилаксио, надявам се. — Едно по-голямо седонийско пристанище над Гуза. — Но ако Боша успее да ви намери кораб, с който да потеглите безопасно на север, не ме чакайте. Възможно е да се видим чак в Орбас.

— Отиваме в Орбас? — тихо попита Идрене.

— Да, Аделис сега работи за дук Джарго — каза Найкис.

— Значи е по-добре? Но какво… — Найкис събра набързо косата ѝ и Идрене така и не довърши въпроса си.

— Зрението му се възстанови, но има белези по лицето — отговори Найкис.

— Това ми се струва невъзможно.

— Магия.

— Да, но…

— Не, имам предвид буквално с магия. Пен е и магьосник, освен че е лекар. — И добави, когато Пен отвори уста да възрази: — Е, не е положил последната клетва.

Идрене погледна Пен.

— Къде го намери?

— Той ни намери. Дълга история, която ще ти разкажа по-късно. — Приключила с прическата, Найкис накара майка си да седне на леглото и коленичи да ѝ помогне с обувките.