Читать «Пасажер» онлайн - страница 24

Николас благоговееше пред капитана още от мига, в които се срещнаха преди близо десетилетие. Червеният дявол, така го наричаха моряците. Сега само брадата му загатваше за някогашния пламтящ цвят на косата му. Годините бяха вдълбали бръчките по страните му, а и бе загубил няколко зъба и пръста, но Хол се стараеше външността му да е спретната, корабът — стегнат, а моряците нахранени и доволни от заплащането си. В тяхното поприще това бе най-високата похвала, която можеше да си спечели човек.

Капитанът огледа Николас с бащинска загриженост, както му беше навик — навик, от които Николас отдавна се мъчеше да го отучи. Някои неща чисто и просто се оказваха невъзможни.

— Не е в твои стил да се оставиш някои да те изненада — отбеляза Николас, като кимна към раната на капитана. — Да повикам ли лекаря?

— Ха, и да трябва да призная, че един юнга ме цапардоса с лъжица, когато слязох на долната палуба? Мръсна малка гад. Предпочитам да ме залеят с врящо масло.

Николас изсумтя развеселено.

— Намери ли жените?

— О, да, в една от офицерските каюти при кърмата. Живи и здрави са малките гугутки.

Николас усети как облекчението измества яростта, събудена от думите на умиращия. Чудесно.

— Тая работа... — подхвана капитанът навярно за пети път. — Признавам, че се радвам, задето пленихме кораба и товара, но нещо продължава да ме гложди. Щеше ми се да нямаш нищо общо с жлана. Струва ми се, че не искат просто да превозиш дамите до Ню Иорк, а кроят и нещо друго.

Разбира се, че крояха и друго — кланът винаги деистваше подмолно. Бележката от Аирънуд бе пристигнала няколко дни след дългоочакваното разрешително за каперство, изпратено на работодателя на Николас — параходното дружество „Лоу енд Лоу". Тя упълномощаваше кораба на Хол да деиства като капер и напълно законно — поне от гледната точка на колониите — да преследва британски кораби. Николас бе разполагал с по-малко от седмица, за да обмисли предложението, да го представи на Хол и да поиска съгласието му да се впуснат в преследване именно на този кораб и неговите пътнички. Споразумели се бяха да запазят причината в таина, за да не въвличат и екипажа в интригите на Аирънуд. Николас се бе забавил с отговора, понеже до последния момент се питаше дали поръчението всъщност не е хитър ход, целящ да го примами обратно в мрежата на Аирънуд, та да може онзи да му отмъсти веднъж завинаги.

От друга страна, минали бяха цели три години. Прекрасно знаеха къде да го намерят — нали именно те го бяха заточили. Ако целта им бе мъст, нямаше ли отдавна да го издирят?

Е, Николас бе готов да преглътне известна доза неизвестност, пък и чудесно можеше да се погрижи за себе си, ако се стигнеше до там. Тъи или иначе, задачата, възложена от Аирънуд, бе лесна, а наградата щеше да му помогне да постигне целите си далеч по-бързо, отколкото каперството.

Още помнеше четливо изписаните, старателно оформени думи върху свитъка: „Двете жени трябва да бъдат в Ню Иорк преди 21 септември. С кораба и товара постъпи както решиш“.