Читать «Пасажер» онлайн - страница 25

През тия три години бе работил като служител на „Лоу енд Лоу“, трудил се бе на търговските кораби, надзиравал бе пратките от Карибите към колониите, докато не избухна воината, и през цялото време се бе опитвал да залости онази част от сърцето си, която още се присвиваше мъчително при мисълта за Джулиън, при мисълта за пътешествията. Надявал се бе, че господата Лоу ще го възнаградят с каперски кораб под негово управление, но бе видял колко скептично го оглеждат старецът и синът му, когато капитан Хол им предложи това решение. Колебаеха се не защото бяха недоволни от работата на Николас, напротив — тои винаги изпълняваше поставените задачи. Явно недостоен бе тои самият, и то не за друго, а заради цвета на кожата си. Недоверието им още повече засили нетърпението му да закупи свой собствен кораб, така че да не зависи от никого.

Сега компанията щеше да получи лъвския дял от продажбата на пленения товар, а останалото щяха да си разделят моряците на „Чалънджър“. Възможно бе да минат месеци, преди да се натъкнат на нова плячка. Океанът бе необятен, а параходните дружества проявяваха все по-голяма находчивост в опитите си да избегнат каперите — току-виж това се окажеше последният им удар и Николас щеше да е принуден да брои монети, да икономисва и пести, додето сърцето му угасне, а костите — остареят. Ненавиждаше семейство Аирънуд със сляпа омраза, но те му дължаха отплата заради откраднатите години. И Николас възнамеряваше да получи своето.

— Огледа ли товара? — попита той.

Хол въздъхна, досетил се, че Николас се опитва да смени темата.

— Оттук-оттам.

През димната завеса с крясък изскочи моряк, размахал къса, извита сабя. Николас се извъртя с ръка върху ножа, но преди да успее да го извади, капитанът вдигна пистолета си и стреля.

— Захар, ром, памук и муниции за баласт — продължи невъзмутимо Хол. Простреляният моряк се свлече на земята, оставяики кървава диря. — Направо се плаша колко гладко се разви цялата работа — ти си получи дамите, а всеки от нас ще получи приличен дял от богатството. Има даже специално отделение в трюма, където да натикаме екипажа. А като стана дума за екипаж, още не съм видял някои, които да прилича на капитан. Защо не идеш да го потърсиш, та да приключим тая работа със знамената... — Хол не успя да довърши.

Такова изражение на неприятна изненада Николас бе виждал върху лицето на капитана само онзи път, когато бившият им готвач бе съобщил, че е сервирал сварен плъх наместо осолено говеждо.

Тои проследи погледа му. Откъм долната палуба тъкмо се показваше странна фигура с чорлава коса — изникна сред кълбата

Йим между боричкащите се моряци като да бе Персефона, напуснала одземното царство.

Николас неволно извика, когато момичето се блъсна в голия, нашарен от белези гръб на Деивис, главния артилерист, но тя самата не реагира дори когато Деивис се обърна с брадва в ръка и замахна като да я изкорми. Всъщност именно неговият вик привлече вниманието на всички, проклета да е устата му.