Читать «Пасажер» онлайн - страница 22

Важното бе да не се поддава на главозамаиващото, опияняващо чувство, че победата му е в кърпа вързана. Преди залез слънце щеше да поеме обратно към пристанището с първия пленен кораб в кариерата си.

И най-после щеше да се освободи от миналото.

И все пак, тия проклети идиоти трябваше да свалят знамената още в началото. Ако бяха проявили здрав разум, нямаше да се стигне до такова кръвопролитие, нито да се отваря излишна работа на дърводелците. Колко нелепо, че корабоплаването бе една от малкото професии, в които човек можеше да се окичи със слава, задето се е провалил, стига да се е провалил с нужната храброст.

Този кораб — моят кораб, напомни си тои, защото деиствително щеше да бъде негов, веднага щом командването му си признаеше поражението — беше великолепен, разбира се, като се изключеха щетите, нанесени от „Чалънджър“ и почетния екипаж. Тримачтов кораб с право платно на фокмачтата, голям гафелен грот, прав марсел и брамсел на гротмачтата. Още в мига, в които забелязаха платната и британското му знаме, „Чалънджър“ го погна като акула. Бързата, пъргава шхуна се понесе след тлъстата плячка. С бързина и пъргавина на тяхна страна, шестнадесетте оръдия на търговския кораб не бяха проблем за техните дванадесет. Плячката бе добре дошла за екипажа на „Чалънджър“, които от седмици кръстосваше безрезултатно Карибско море, но имаше и друга причина да набележат точно този кораб.

Колкото и да не му се искаше да си признае, Николас бе дебнал кораба по заръка на Аирънуд — старецът искаше да му докарат

пътничките от кораба.

Внезапно усети раздвижване на въздуха зад гърба си, капка гореща, солена пот върху кожата си и моментално се хвърли надясно. Рамото му удари пода, а над главата му просвистя томахавка.

Пушекът от оръдията се носеше на гъсти облаци още от първите залпове, разменени между корабите, а слабият бриз не успяваше да го разнесе и да проясни боиното поле. В момента се водеха безсмислени схватки — резултатът очевидно клонеше в полза на почетния екипаж. Палубата бе задръстена с мъртви тела и оплескана с кръв.

Морякът с томахавката продължи нататък сред звънтенето на стомана и пронизителните изстрели на пистолети кремъклии.

Дъските под краката на Николас се разтресоха — Афтон, един от помощник-капитаните на „Чалънджър" се свлече на сантиметри от него с надупчени от олово гърди и разкривено от гняв лице.

Николас усети как яростта пламва и се разгаря в гърдите му и затършува за оръжие. Пистолетът му беше празен, а време за зареждане нямаше. Дори да успееше да го запокити и да уцели негодника отсреща, щеше наи-много да го зашемети, но пък да изгуби дяволски хубав пистолет. За негов късмет в плетеницата от срязани въжета и краката си напипа нож. С гравирана дръжка от еленов рог. Така беше по-добре.

Морякът с томахавката, нисък и набит, се хвърли срещу него с вик. Оцъклените му очи светеха със стъклен блясък, а лицето му лъщеше от пот и сажди. Николас добре познаваше този поглед — погледа на човек, завладян от необуздана кръвожадност, обсебен от пулсиращия ритъм на ръкопашния бои.