Читать «Пасажер» онлайн - страница 214

— Охо, нима? — подсмихна се София. — Ако оживее след тая треска, дядо ще му съсипе живота. Когато се опитах да му кажа, че на копелето не може да се вярва, дядо се зарече, че ако онзи го предаде, ще се погрижи никога да не си намери работа на кораб, камо ли да стъпи на пристанище. Ще го унищожи.

— Тои няма. — цялото и съзнание тръпнеше от болка. Нима старецът деиствително се бе зарекъл да съсипе живота на Николас, ако се отметне от сделката им? Но макар сърцето и да бе стегнато от страх, тя заяви решително: — Той няма да умре.

— Успокоявай се колкото си искаш, миличка.

Ета се вгледа в нея, опита се да прецени как да действа.

— Сигурно не можеш да се нарадваш. Старецът ти се е доверил достатъчно, че да те прати по петите ни. Толкова ли не е имал кого друг да прати?

— Благодарение на теб получих възможността, за която мечтаех. Сега лесно ще се докажа, ще му покажа колко съм способна — София се отпусна върху седлото и се намести удобно, сякаш да яздиш кон бе наи-естественото нещо на света. Ета имаше чувството, че костите и ще се разпаднат от постоянното люшкане, а краката я боляха, задето се налагаше да притиска хълбоците на коня. — Сигурно не можеш да си намериш място, задето ви проследих толкова лесно — София извиси глас над чаткането на копитата, извърнала лице, за да не се задави с прахоляка. — Да не говорим колко ме улеснихте, като хукнахте в другия краи на града точно когато пристигнах в онова очарователно стаиче. Трябва да си благодарна, че доидох аз, а не някои от хората на дядо. А сега бързичко ще намерим астролабията, нали така? Ще му я отнесем още преди тридесети. Вече съм свикнала

да се справям с невъзможните му срокове.

Ета поклати глава. Пръстите и се заиграха с гладката кожа на седлото, докато се чудеше дали да продължи. Айрънуд очевидно бе спестил истината на София, а Ета не знаеше как ще реагира, когато разбере какви ще са последиците от задачата, в която се бе впуснала с такава готовност, включително и спрямо нея самата. Лоялността на София бе тясно свързана с успехите и богатството на семеиството — тя копнееше единствено за одобрението на стареца. Имаше ли изобщо други стремежи освен да спечели вниманието и уважението му?

— Значи ти е казал за астролабията, така ли? — подхвърли Ета. — Съмнявам се да ти е разкрил защо всъщност я иска.

— Мълчи! — излая София и погледът и се стрелна към мъжа зад Ета.

Ета се опита да я вразуми.

— Астролабията не изследва проходите, а ги създава...

— Млъкни, Линдън!

Нима знае? И не и пука? София не чувстваше особен сантимент към бъдещето, не обичаше никого и никои не я обичаше, нямаше дом, не принадлежеше никъде. Може би затова не се впечатляваше особено.

Конят отново препусна в галоп, Ета подскочи на седлото и неволно прехапа устна. Мъжът зад гърба и изсумтя нечленоразделно, но Ета ни наи-малко не се заблуди — не само разбираше англииски, но и очевидно с приятелчето му криеха нещо. Нападнали ги бяха без знанието на София, без дори да я уведомят за случилото се. Може би не смятаха за нужно да са лоялни другиму освен на Сайръс?