Читать «Пасажер» онлайн - страница 213

Ета стисна зъби.

— Не е трябвало да го поставяш в такова неловко положение. Колко невъзпитано от твоя страна.

Мъжът я изгледа с такова отвращение, че Ета се уплаши да не я ударят отново.

— Ти ли... — заекна Ета. — Ти ли ги нае да убият Николас?

— Какви ги дрънкаш? — ноздрите на София се разшириха от гняв. — Ако деиствително някои е нападнал онова копеле, със сигурност не е един от нас.

Ета се почувства така, сякаш ледена ръка изтри всички емоции от лицето й. Тя зяпна изумена.

Ти там ли беше?

— На пазара? Естествено, че не. Претърсвах стаята — онази, до която води проходът, докато вас тримата ви нямаше. Защо? Какви ги дрънкаш?

Хватката около талията на Ета се стегна толкова силно, че ребрата и изпукаха. В гърба и се впи нещо остро и Ета разбра, че я предупреждават да мълчи.

Защо искаха да мълчи? Нима се страхуваха от гнева на София, ако разбере, че са превишили правомощията си и простъпката им стигне до ушите на Великия господар?

— Някои. се опита да ме отвлече — поясни Ета, понеже София продължаваше да я гледа втренчено. — Николас ми се притече на помощ и го раниха. Затова бяхме в болницата.

— Колко жалко — отвърна София без сянка от съчувствие.

— Та тои има твоята кръв — възмути се Ета. — А и си приличате много повече, отколкото си мислиш.

София се пресегна и сграбчи юздите на коня на Ета с такава сила, че го накара да се закове на място. Конят изцвили недоволно и затъпка прахоляка.

— Ще го кажа само веднъж, така че ме слушаи внимателно — просъска София с отровен глас. — Нямам нищо общо с онова копеле. И ако още веднъж намекнеш нещо такова, горко ще се каеш.

Тази дума и тонът, с която бе изречена, разкриваха твърде много

за чувствата на София към самата себе си и към семейството й.

Слава богу, че Николас не бе отгледан от тези хора. А сега Ета трябваше да се погрижи никога повече да не попадне в ръцете им.

— Какво всъщност правиш тук? Каза, че си дошла да ми помогнеш, но това — тя кимна към овързаните си ръце — говори съвсем друго. Ако си ни следвала през проходите, защо не се обади? Защо не каза нещо?

София отпусна юздите и насочи коня си обратно към пътеката, сетне подхвърли няколко думи на наемниците, като че ли на арабски. Навремето бе споменала, че пътешествениците изучават множество езици като част от обучението си, но Ета продължаваше да се изненадва. Значи нямаше начин да разбере какъв е планът им, преди да е станало твърде късно.

— Ако не си искала да те преследват, да не беше хуквала посред нощ, камо ли да крадеш от мен — заяви София след кратка пауза. — Какво очакваше? Че дядо ще те пусне и ще стиска палци копелето да изпълни своята част от сделката? — София я изгледа подигравателно. — Какво? Не знаеше ли, че Николас е сключил сделка зад гърба ти? Че ще получи всичко...

— Знам за сделката — прекъсна я рязко Ета. Знаеше и разбираше, въпреки болката. Разбираше, че обещаната награда бе достатъчна причина Николас да се съгласи да изпълни волята на стареца — с толкова пари би могъл да получи всичко, за което копнеше. Но да скрие от нея. — Той сам ми каза.