Читать «Пасажер» онлайн - страница 203

Тълпата се пръсна, чу се женски писък, но Ета виждаше само лицето пред себе си, изопнатото му изражение, чертите — остри като ножовете, които се продаваха на пазара.

— Можеш да кажеш на Хенри или на Сайръс, или за когото там работиш, че никога няма да я намерят — изсъска Роуз с такъв твърд акцент, че Ета с мъка я разбра.

— За астролабията ли говориш? — попита тя. — Не се опитвам да те спра, кълна се.

Чифт ръце я вдигнаха от земята и последното, което видя, преди булото да се смъкне над очите и, бе Роуз, която отстъпваше назад с разширени очи.

— Пуснете ме! — викна Ета, напълно дезориентирана. Някои я вдигна и я преметна през рамо. — Николас, спри я!

Но когато си пое въздух със залепнало за устните и езика и було, заслепена от плата и разпиляната си коса, долови особена миризма. Николас винаги миришеше на море, на сапун и на кедрово дърво. А сега, притисната грубо върху нечие рамо, надушваше само миризмата на камила, на животно.

Онзи, които я носеше, зави рязко надясно и в същия момент се понесоха нови уплашени викове. Чу се звук от разцепено дърво, сетне нещо се разби на пода. Секунда по-късно над града прозвуча призивът за молитва.

Внезапно я заля гореща слънчева светлина и светът пламна в червено под затворените и клепачи. Ръцете и бяха приклещени под тялото и, притиснати в нечии рамене. Тя се заизвива като обезумяла, зарита с крака, но виковете и не се чуваха, заглушени от омоталия се около главата й плат.

Отвличат ме.

Кракът и намери някакво по-меко място и мъжът се свлече на колене. Ета се изтърколи върху нагорещените камъни, но едва успя да се надигне на ръце и крака, когато силен ритник в главата я запрати обратно на земята. Устата и се напълни с прах и мръсотия и песъчинките заскърцаха между зъбите и, докато се опитваше да изпълзи настрани. Пред очите и всичко играеше в черно и бяло, така че едва виждаше окървавената си ръка на фона на бледите камъни.

Откъм гърба й се чу яростен рев и въздухът сякаш се раздвижи.

Ета отново се строполи напред, но поне успя да дръпне булото от лицето си. Пред очите и Николас се хвърли и блъсна с рамо единия от брадатите мъже, които бе забелязала по-рано.

Насъбраха се хора — някои започваха да се молят, други предпочетоха да зяпат как Николас халосва с юмрук лицето на единия мъж, а вторият се хвърля на гърба му. Ръката на втория нападател изчезна в диплите на робата на Николас, които изкрещя сърдито^ отметна глава назад и успя да го избута.

Никои не се завтече да му помогне, докато Хасан не изскочи от пазара и не се разкрещя за помощ. Но дотогава двамината в черните роби вече бяха на крака. Ета така и не разбра как, но след секунда вече се бяха изгубили сред тълпата, погнати от еничарите.

— Ета! Ета! — Николас падна на колене пред нея, дишаики тежко като ковашки мях. — Направиха ли ти нещо?

Но преди пресъхналата и уста да успее да изрече някакъв отговор, Николас се олюля и примигна изненадано. Ета протегна ръка, сграбчи го за лакътя, за да го задържи, а другата и ръка литна към страната му, където се разстилаше голямо петно яркочервена кръв.