Читать «Пасажер» онлайн - страница 19

Върви да потърсиш мама и Алис — нареди си Ета мислено.

Но не можеше — трябваше да разбере. Трябваше... важно беше...

Кръвта се отцеди от главата и, така че и се зави свят и се почувства лекичка като прашинките, които танцуваха във въздуха около нея. Имаше чувството, че потъва в сън — очертанията на коридорите, през които минаваше, започваха да се замъгляват, мъглата поглъщаше позлатените огледала, богато резбованите дървени ракли и столове. Краи порталите заиграха сенки, приканваха я да завие, насочваха я към едно от авариините стълбища. Звукът кънтеше като могъщ тъпан, настоичив повик, все по-силен и по-силен, докато накрая Ета вече имаше чувството, че черепът й ще се пръсне.

Внезапно достигналият кресчендо звук бе раздран от оглушителен изстрел и София се закова на място. Тялото на Ета цялото потръпна. Съзнанието и рязко се избистри, всички нервни окончания в тялото и настръхнаха. Усети миризмата на изгоряло, на химикал.

Първо видя кръвта, процедила се на тънка струика и запълзяла към нозете й.

После видя млечнобялата коса.

Пред нея лежеше сгърчено тяло.

Ета изпищя, отново и отново, но писъците и се изгубиха в пулсиращата микрофония. Избута стреснатата София и се хвърли към тялото, паднало върху студените плочки, гърдите и се свиха болезнено, гърлото и се стегна от сподавено ридание и тя се свлече на колене до Алис.

Диша, жива е, диша...

Бледите очи на Алис примигнаха.

— Патенце?

От раната бликаше кръв, която опръска ръцете на Ета, опитващи се трескаво да спрат кървенето. Паниката започваше да замъглява съзнанието й.

Какво се е случило?Какво стана?

— Всичко е наред, ще се оправиш — каза Ета. — Някой.

— Я е прострелял? — София се наведе над рамото на Ета. Гласът и трепереше — може би от страх. — Но кой.?

От другия краи на залата се чу вик. Трима мъже в смокинги, единият от които мъжът с очилата, в когото се беше сблъскала, следвани от пазач, тичаха към тях сякаш на забавен кадър. Авариината лампа на стената се отрази в очилата на мъжа и ги накара да заблестят.

— Извикаите бърза помощ! — изкрещя Ета. — Някои да помогне, моля ви!

Усети слаб натиск върху ръката си. Сведе поглед и видя как очите на Алис се затварят.

— . старите. познатите места. бягай.

Дъхът излезе със свистене от гърдите й, а после замря.

От гърлото на Ета се откъсна беззвучен писък. Нечии ръце я подхванаха през кръста, вдигнаха я от земята. Тя се опита да се бори, да се откопчи.

Изкуствено дишане — някой трябваше да помогне на Алис — на Алис, която...

— Трябва да се махаме! — викна София в ухото й.

Какво, по дяволите, ставаше тук?

Вратата към стълбището зад тях се отвори със стържене.

Течението разпиля няколко кичура от косата и, които мигом залепнаха по влажните й от пот бузи и шия.

Стълбището бе така ярко осветено в сравнение с останалата част от сградата, че Ета инстинктивно вдигна ръце да закрие очи.

Чу смътно жужене... стори и се, че въздухът по ръба на площадката, точно над стълбите, се движи, вибрира в такт със звука. Трептеше като мараня, извиваше се като над напечен от слънцето асфалт. Стените заплашително се наклониха към раменете й.