Читать «Парижка вендета» онлайн - страница 3

Докато идваха насам, бе забелязал групата работници, които почистваха почти затъналия в пясъците сфинкс. Той лично беше заповядал изкопаването на строгия пазител и остана доволен от работата им.

— Тази пирамида е най-близо до Кайро и я наричаме Първата — рече Монж и посочи следващата. — Онази там е Втората, а най-отдалечената е Третата. Ако някога успеем да разчетем йероглифите, може би ще научим и истинските им имена.

Наполеон кимна. Никой не разбираше какво означават странните знаци, с които бяха изписани почти всички древни паметници. Беше наредил да ги прекопират и в резултат художниците му вече привършваха запасите от моливи, които си носеха от Франция. Но тук се намеси изобретателността на Монж, който започна да прави нещо като моливи от разтопеното олово на куршумите, прикрепяйки го към тънки тръстикови пръчици от Нил.

— В това може би се крие нещо — промълви той и видя как Монж кима разбиращо.

И двамата си мислеха за странния черен каменен къс, наскоро открит в Розета. Върху него бяха издълбани надписи на три езика: йероглифи на древноегипетски, на старогръцки и на демотски — езика, който се използваше в днешен Египет. Месец по-рано Наполеон беше присъствал на заседанието в Института за Египет, който беше създал специално за своите мъдреци. Именно тогава беше съобщено за откритието.

Но истинските проучвания все още предстояха.

— Започваме да правим системни проучвания на тези места — добави Монж. — Досега тук само са грабили, но ние ще направим каталог на всичко, което открием.

Още една революционна идея, помисли си Наполеон. Съвсем в стила на Монж.

— Заведи ме вътре — заповяда той.

Приятелят му пое по стълбите към платформата на северната страна на пирамидата, която се издигаше на двайсетина метра над земята. Наполеон вече беше идвал тук преди месеци, когато за пръв път разгледаха пирамидите. Тогава обаче отказа да влезе, тъй като не искаше да пълзи пред очите на подчинените си. Сега обаче го направи, промъквайки се в нещо като коридор, висок и широк около метър, спускащ се плавно към сърцето на пирамидата. Кожената торба висеше на врата му. Не след дълго стигнаха до друг коридор, който се издигаше нагоре към осветен кръг в далечния край. Там вече можеха да се изправят. Магията на мястото ги изпълни с благоговение. Осветеният от газените лампи таван беше висок почти десет метра. Подът беше направен от масивни гранитни блокове, стените опираха в огромни носещи греди, образуващи тесен свод.

— Какво величие! — прошепна Наполеон.

— Нарекохме това място Голямата галерия.

— Напълно подходящо — кимна той.

В основите на страничните стени бяха изсечени каменни ниши с широчина половин метър, които опасваха цялата галерия. Между тях имаше широк около метър стръмен проход, но без стъпала.

— Той там горе ли е?

— Да, генерале. Пристигна преди час и аз го отведох в Царската камера.

Наполеон опипа кожената торба на шията си.

— Изчакай ме отвън — заповяда той.

Монж се обърна, после спря.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш сам?