Читать «Парижка вендета» онлайн - страница 5

— Доволен ли си от визитата, генерале?

Наполеон се взря в лицето му.

— Слушай много внимателно, Гаспар. Не споменавай пред никого за тази вечер, разбираш ли? Не искам никой да знае, че съм идвал тук.

Приятелят му се стресна от тона, с който бяха изречени тези думи.

— Не исках да те обидя, но…

— Край, точка! — вдигна ръка Наполеон. — Забрави за всичко, което се случи тук. Ясен ли съм?

Математикът кимна и вдигна глава към платформата в горния край на стълбата. Там се беше изправил египтянинът, който търпеливо чакаше да си тръгнат.

— Застреляй го! — прошепна Наполеон.

Забелязал шока, изписан върху лицето на приятеля му, той се повдигна на пръсти и прошепна в ухото му:

— Нали обичаш да си играеш с пушката? Нали искаш да бъдеш воин? Е, сега му е времето. Войниците изпълняват заповедите на своите командири. Аз не искам този мъж да си тръгне оттук. Ако нямаш кураж, ще си носиш последствията. Предупреждавам те, че ако утре този човек все още е жив, нашата славна мисия в името на Републиката ще бъде помрачена от трагичната загуба на един отличен математик!

В очите на Монж се появи страх.

— Много са нещата, които ни свързват — добави с твърд глас Наполеон. — Ние сме наистина близки приятели, братя в името на така наречената Република. Не би посмял да не изпълниш заповедта ми, нали?

Той отстъпи крачка назад и се метна на коня.

— Отивам си у дома, Гаспар. Във Франция. Там е моята съдба. Може би твоята е тук, на това забравено от Бога място.

ПЪРВА ЧАСТ

1

Копенхаген

23 декември, неделя, 0:40 ч.

В наши дни

Куршумът се заби в лявото рамо на Котън Малоун.

Той стисна зъби да преодолее болката и насочи вниманието си към площада, по който бягаха хора, ехтяха клаксони и скърцаха автомобилни гуми. Морските пехотинци пред американското посолство отсреща реагираха на хаоса, но бяха твърде далеч, за да му окажат помощ. Наоколо лежаха трупове. Осем, може би десет? Не, повече. Млада двойка лежеше на няколко крачки от него. Сгърченият мъж гледаше в небето с широко отворени очи, лицето му беше застинало в шок. Жената лежеше по очи в локва кръв. Малоун засече двамата въоръжени мъже и ги ликвидира с по един куршум в главата, но не забеляза третия, който го простреля и в момента се опитваше да се смеси с полудялата тълпа.

Каква ужасна болка, господи! Лицето му се разкриви от страх. Направи опит да вдигне дясната си ръка, но краката му започнаха да се подгъват. Беретата в дланта му сякаш тежеше цял тон.

Болката замъгляваше съзнанието му. Напълни дробовете си с въздух с привкус на сяра и най-сетне успя да увие пръст около спусъка. Последва остро изщракване, но без изстрел.

Странно.

Направи още един опит да стреля. Ушите му се изпълниха с пронизителното свистене на автомобилни гуми.

После светът се превърна в едно черно петно.

Той се събуди и направи опит да прогони кошмара. Същият, който го измъчваше повече от две години.

Часовникът на нощното шкафче показваше 0:43 ч. Лежеше в спалнята си на четвъртия етаж, нощната лампа светеше. Сънят го беше оборил, преди да я изгаси. Нещо го беше събудило. Някакъв звук, който сякаш беше част от кошмара в Мексико Сити. Но имаше и друг шум.