Читать «Парижка вендета» онлайн - страница 2

До известна степен.

— Като дете много исках да стана учен, Гаспар — отвърна той. — По време на революцията в Париж дори посещавах лекции по химия. Но, уви, обстоятелствата ме превърнаха в офицер.

Някакъв египтянин го изчака да свали кожената торба от седлото и отведе коня му. Двамата с Монж останаха сами сред танцуващите във въздуха прашинки край величествената пирамида.

— Преди няколко дни изчислих, че с камъните от тези пирамиди може да се построи триметрова стена около Париж, дебела около метър.

Монж се замисли за момент, после кимна.

— Възможно е, генерале.

— Говориш като математик, който се съмнява във всичко — усмихна се Наполеон.

— Нищо подобно. Просто ми е интересен начинът, по който гледаш на тези съоръжения. Не ги свързваш с фараони и гробници, не обръщаш внимание на гениалната им от инженерна гледна точка конструкция. Вместо това мислиш как могат да бъдат полезни за страната ни.

— Просто не мога да мисля по друг начин.

След заминаването му Франция бе започнала буквално да се разпада. Някога могъщият й флот беше разбит на пух и прах от англичаните и той бе попаднал в пълна изолация тук, в Египет. Управляващата Директория бе готова да воюва с всяко кралство по света, превръщайки в свои заклети врагове Испания, Прусия, Австрия и Холандия. За неговите членове военният конфликт беше път към заздравяване на властта и единствен начин за попълване на почти опразнената държавна хазна.

Странно.

Републиката се бе оказала пълен провал.

В един от малкото европейски вестници, озовал се отвъд Средиземно море, се твърдеше, че възкачването на поредния Луи на френския трон е само въпрос на време.

Той трябваше да се прибере у дома.

Рухваше всичко, в което вярваше.

— Франция се нуждае от теб — промълви Монж.

— Сега говориш като истински революционер — отбеляза Наполеон.

— Ами аз съм си точно такъв — засмя се приятелят му.

Преди седем години други революционери бяха щурмували двореца „Тюйлери“ и бяха детронирали Луи XVI. Самият Наполеон беше служил вярно на новата република и се бе сражавал за Тулон. След това го бяха повишили в бригаден генерал, после бе станал главнокомандващ Източната армия, а накрая комендант на Италия. Оттам беше предприел поход на север, бе покорил Австрия и се бе върнал в Париж като национален герой. А днес, едва трийсетгодишен, беше главнокомандващ Ориенталската армия, завладяла Египет.

Но съдбата му беше да управлява Франция.

— Какво изобилие от чудеса — промълви с възхищение той, загледан в пирамидите.