Читать «Парижка вендета» онлайн

Генерал Наполеон Бонапарт слезе от коня и вдигна глава към пирамидата. Зад нея се издигаха още две, но тази беше най-величествената.

Каква чудесна награда за победата му!

Вчерашният поход на юг от Кайро през ниви, прорязани от кални напоителни канали, а после по преките пътеки сред пясъците, беше завършил успешно. Придружаваха го двеста въоръжени мъже, тъй като проникването толкова навътре в територията на Египет беше трудно и опасно начинание. В момента контингентът се намираше в лагер на около километър и половина от пирамидите. Дългият ден се беше оказал изключително горещ и той нарочно изчака залеза, за да се насочи насам.

Преди петнайсет месеца корабите му бяха акостирали близо до Александрия. Бяха стоварили на брега 34 000 войници, 1000 оръдия, 700 коня и 100 000 броя снаряди. Армията му светкавично се бе насочила на юг и бе превзела столицата Кайро, лишавайки врага от възможността да окаже някаква съпротива. После, недалеч оттук, бяха разбили и разпръснали мамелюците във величава битка, която той нарече „Битката за пирамидите“. Яхнали великолепни жребци, хилядите живописно облечени бойци, бивши турски роби, които бяха управлявали Египет петстотин години, представляваха внушителна гледка. Наполеон все още усещаше острата миризма на барут и чуваше грохота на оръдията, острия пукот на мускетите и писъците на умиращите. Неговите бойци, повечето от които ветерани от кампанията в Италия, се бяха сражавали храбро. Бе загубил двеста французи, а бе пленил буквално цялата вражеска армия, завладявайки Долен Египет. Или, както беше написал един репортер: Шепа французи покориха една четвърт от света.

Това не беше съвсем вярно, но звучеше чудесно.

Египтяните го наричаха Султан Ел Кебир, което според тях беше израз на почит и уважение. През 14-те месеца, докато управляваше тази страна в ролята на главнокомандващ, той беше установил, че обича пустинята така, както други обичат морето. Харесваше му и начинът на живот на египтяните, които ценяха силата на характера далеч повече от материалните придобивки.

Освен това вярваха и в Провидението.

Като него.

— Добре дошъл, генерале! — поздрави го с обичайния си жизнерадостен тон Гаспар Монж. — Каква прекрасна вечер за вашата визита!

Наполеон харесваше този заядлив математик, син на амбулантен търговец, когото Господ беше дарил с широко лице, дълбоко разположени очи и месест нос. Макар и учен, Монж не се разделяше с пушката и манерката, еднакво влюбен и в революцията, и в сраженията. Той беше един от сто и шейсетте учени и артисти — мъдреците, — както ги наричаше пресата, които бяха тръгнали с него от Франция. Целта му бе не само да завладява чужди територии, но и да се учи. Както беше правил неговият кумир Александър Велики по време на славния си поход към Персия. При покоряването на Италия Монж беше изпълнявал функциите на главен разпределител на плячката и Наполеон му се доверяваше.