Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 170

Както се очакваше, реакциите на новината в най-добрия случай бяха разнородни. Видеото с древните колони наелектризира израелската публика и възбуди очакванията на глобалната общност от археолози и историци на древността. Повечето учени веднага приеха колоните за автентични, но в Германия лидерът на археологическата дисциплина, известна като библейски минимализъм, ги отхвърли като „двайсет и две парчета самозалъгване“. Не е изненадващо, че лидерите на Палестинската автономия се хванаха за това изявление, когато оповестиха своята реакция на новината. Те казаха, че колоните били израелска измама. Също и „тъй наречената бомба“.

Но какво бе накарало израелците да влязат в недрата на Храмовия хълм? И кой беше мозъкът, замислил заговора за разрушаването му? Израелското правителство, цитирайки дългогодишния си отказ да коментира проблеми, свързани със събирането на разузнавателна информация, отказа да сподели подробности. Но когато колоните се появиха бавно от земята, в пресата се появи поредица статии, които започнаха малко по малко да хвърлят светлина върху мистериозната верига от събития, довели до тяхното откриване.

В „Монд“ се появи експозе за възпитаник на Сорбо-ната на име Давид Жирар, или Дауд Гандур, съветник на Вакъфа по археологическите въпроси, който, според неназовани служители от силите за сигурност, бил член на престъпна мрежа за контрабанда на антики, свързана с „Хизбула“. В „Нойе Цюрхер Цайтунг“ излезе историята за иранската връзка във взривяването на галерия „Наксос“ в Сен Мориц. В „Дер Шпигел“ бе публикувано проучване, свързващо Давид Жирар с някой си Масуд Рахими, мозъка на иранския тероризъм, отвлечен за кратко в Германия. Историята стана още по-интересна, когато, само дванайсет дни по-късно, същият Масуд Рахими бе убит в Техеран от магнитна бомба, залепена под колата му. Телевизионните анализатори, изследващи тероризма, не се съмняваха в това кой стои зад атентата или какво означава той. Те обявиха, че Масуд е бил мозъкът, замислил заговора за Храмовия хълм, и че израелците просто са върнали услугата.

Но в историята имаше и много аспекти, които пресата никога нямаше да научи, включително факта, че аферата е започнала, когато Габриел Алон, глезеният син на израелското разузнаване, е бил извикан в базиликата „Св. Петър“ да огледа трупа на един паднал ангел. Или че Габриел е прекарал последните две седмици край бол-ничното легло на един археолог, чиято кръв е опръскала колоните от Соломоновия храм. И че още е бил там, когато археологът най-накрая отворил очи.