Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 168

Мнозина от папския антураж помолиха Светия отец да се върне в безопасност във Ватикана, но той настоя да остане с празната надежда, че присъствието му може да помогне за успокояване на положението. Прекара повечето си време в медицинския център „Хадаса“, разположен недалеч от манастира. Естествено, честите посещения на папата в болницата породиха спекулации, че той е болен или че е бил ранен в безредиците. Това не беше вярно; той просто помагаше на една душа в нужда.

Въпросният пациент пристигна в болницата в началните минути на размириците с куршум в гърдите, по-скоро мъртъв, отколкото жив. Съобщиха на персонала, че се казва Вайс, но не дадоха никаква друга информация освен приблизителната му възраст и медицинската му история, която включваше множество разстройства, свързани със стреса. Щорите на прозореца му с изглед към стените на Стария град останаха плътно спуснати. Двама въоръжени пазачи стояха на пост пред вратата му, един отдясно и един отляво.

Папата не беше единствената важна личност, посетила ранения. Министър-председателят също дойде на посещение, както и началник-щабът на израелските въоръжени сили, шефовете на различни израелски разузнавателни служби и - поради причини, които така и не станаха ясни за болничния персонал - голяма делегация археолози от Еврейския университет и Израелската дирекция по антики. Един човек обаче изобщо не се откъсна от леглото на пациента. Той не направи опит да скрие самоличността си, защото това би било невъзможно - не и с характерните му посребрени слепоочия и с незабравимите му очи.

Той пиеше малко, ядеше още по-малко и изобщо не спеше. Когато един лекар му предложи легло и леко приспивателно, се стресна от свирепия му поглед. След това никой не посмя да му каже да си тръгва - дори през втората нощ, когато, в продължение на две ужасни минути, сърцето на пациента престана да бие. През следващите двайсет и четири часа посетителят остана неподвижен в долния край на леглото, с лице, осветено от лампичката на вентилатора, сякаш бе фигура в картина на Караваджо. Понякога сестрите чуваха фигурата да говори нежно. Думите му никога не се променяха.

- Не умирай, Ели - шепнеше той. - Проклет да си, Ели, моля те, не умирай.

♦ ♦ ♦

Сутринта на Великден биенето на .църковните камбани в Йерусалим едва се чуваше от стрелбата. По обед заблудена палестинска ракета падна в Гетсиманската градина, а следобед куршуми надупчиха външната страна на църквата „Успение Богородично“. Същата вечер Светият отец, притеснен, посети за последен път изпадналия в безсъзнание пациент, преди да се качи на самолета си, за да се завърне у дома. Когато си отиде, друг възрастен мъж зае мястото му. Той също бе познат на персонала от травматологията. Той бе онзи, за когото говореха само шепнешком. Онзи, който бе откраднал тайните, довели до светкавичната победа на Израел в Шестдневната война. Онзи, който бе заловил Адолф Айхман, главния режисьор на холокоста, на една улица в Аржентина. Шамрон...