Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 155

- Не е излизал оттам, откак се върнахме в града.

- Телефоните работят ли там долу?

- Понякога.

Навот въздъхна тежко.

- Не мога да пратя Ели на Храмовия хълм без одобрението на министър-председателя.

- Тогава трябва да му се обадиш - предложи Дина. - И можеш да измислиш някаква помощ за Ели.

Навот погледна към телевизионния екран и видя Габриел да върви на една крачка зад папата по Виа Долороза. После посегна към телефона.

♦ ♦ ♦

Габриел усети вибрациите на мобилния си телефон, когато папата пристигна на осмата спирка по Кръстния път, мястото^ където Христос спрял да успокои плачещите жени от Йерусалим. Погледна номера, който му звънеше, и бързо вдигна телефона към ухото си.

- Може би имаме проблем - съобщи му Навот.

- Папата?

- Не.

- Къде, Узи?

- На единственото място в Йерусалим, където не можем да си позволим проблеми.

- За какво говориш?

- Тръгни към тунела на Западната стена. Дина ще ти разкаже останалото по пътя.

43. 

СТАРИЯТ ГРАД, ЙЕРУСАЛИМ

Габриел не вървя дълго. Всъщност, докато стигне до Лутеранската църква на Спасителя, той тичаше колкото му държаха краката. Из тесните улички в Християнския квартал поклонниците препречваха пътя му, но след като влезе в Еврейския квартал, тълпите се разредиха. Той зави на изток - нагоре и надолу по каменни стълби, под сводове и през тихи площади, - докато накрая пристигна до един от порталите към Западната стена. Тъй като беше петък, площадът бе по-оживен от обикновено. Няколкостотин души, мъже и жени, се молеха точно пред Стената, а Габриел прецени, че има поне още стотина в синагогите под Арката на Уилсън. Той спря и опита да си представи какво би станало, ако само един от гигантските камъни на Ирод се откъсне от стената. После приближи до офицера с най-висок чин от полицията, когото успя да открие.

- Искам да затворите Стената и площада.

- Кой си ти, по дяволите? - попита офицерът.

Габриел повдигна панорамните си слънчеви очила. Офицерът се изпъна в стойка „мирно“.

- Не мога да затворя без директна заповед от шефа си - отвърна нервно той.

- От този момент нататък аз съм ти шеф.

- Да, сър.

- Затвори площада и Арката на Уилсън. И го направи възможно най-тихо.

- Ако кажа на онези харедим, че трябва да си тръгват, няма да е тихо.

- Просто ги разкарай оттук.

Габриел се обърна без нито дума повече и тръгна към входа на тунела в Западната стена. Същата ортодоксална еврейка го посрещна там.

- Той долу ли е? - попита Габриел.

- На същото място - кимна жената.

- Колко хора има в тунела?

- Шейсетима туристи и около двайсет души персонал.

- Изкарай всички оттам.

- Но...

- Веднага.

Габриел спря за кратко да свали на телефона си един имейл от Дина. След това продължи надолу в земята и назад във времето, докато накрая се изправи над разкопките на Ели. Лавон клечеше над костите на Ривка, облян от ослепителнобяла светлина. Чувайки Габриел, той вдигна поглед и се усмихна.

- Хубав костюм. Защо не си с Негово Светейшество?

Габриел пусна телефона в изкопа. Лавон го хвана сръчно във въздуха и се втренчи в дисплея.