Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 122

- Обикновено е. Така успяваме да оцелеем в една много опасна обстановка.

- Ще издадете ли някога източника си?

- Това само би усложнило нещата.

- Предполагам, че няма нищо общо с изчезналия ирански дипломат.

- Какъв изчезнал дипломат?

Наближаваше обед. Шамрон даде на Габриел магнит-на карта за хотелската стая в Инере Щат и му нареди да си почине два часа. Габриел искаше първо да огледа бойното поле на дневна светлина и тръгна пеш по Кернтнерщрасе, последван недотам дискретно от двойка глупаци от службата на Кеслер. На Щефансплац се трупаха тълпи за уличния фестивал по време на Великите пости. За миг Габриел се замисли дали да не влезе в катедралата и да види олтара, който някога бе реставрирал. Вместо това си проправи път през шарените сергии и тръгна към Еврейския квартал.

Преди Втората световна война лабиринтът от тесни улици и алеи бил центърът на една от най-ярките и забележителни еврейски общности в света. В апогея си тя наброявала 192 000 души, но до ноември 1942 г. останали само 7000, а останалите избягали или били избити в лагерите на смъртта на нацистка Германия. Но холокостът не бил първото бедствие за виенските евреи. През 1421 г. цялото еврейско население било изгорено, покръстено насила или прогонено след цинично обвинение за ритуално убийство, понесло се из града. Изглежда, австрийците се чувстваха морално задължени да избиват евреите си от време на време.

Сърцето на Еврейския квартал бе Градската синагога. Построена в началото на деветнадесети век, когато едикт на император Йозеф II наредил не-католическите молитвени домове да бъдат скрити от очите на хората, тя била сгушена зад фасадите на стари къщи на мъничка калдъръмена уличка, наречена „Зайтенщетенгасе“. В Кристалната нощ, организирания погром срещу евреите, обхванал Германия и Австрия през ноември 1938 г., виенските синагоги избухнали в пламъци, а пожарникарите само гледали и не предприемали нищо. Но Градската синагога се спасила. Подпалването й би обхванало и разрушило съседните сгради, затова тълпите трябвало да се задоволят само с изпочупването на прозорците й и с оскверня-ването на прекрасния й олтар. Това била единствената синагога или молитвена стая, оцеляла в града през онази нощ.

Габриел приближи до синагогата по същия маршрут, по който щяха да поемат терористите вечерта. При залез-слънце повечето богомолци щяха да се съберат вътре, но неколцина сигурно щяха да се скупчат на входа. Защитата им от случайно нараняване щеше да е основното предизвикателство за Габриел. Това означаваше, че той и Михаил трябваше да действат изключително точно и бързо, използвайки огневата си мощ. Габриел пресметна, че ще имат само две секунди за действие, след като терористите извадят оръжията си - две секунди, за да обезвредят четирима калени в битките терористи. Това не можеше да се научи в класната стая или на стрелбището. Бяха нужни години на обучение и опит. А дори и тогава, миг на колебание можеше да е разликата между живота и смъртта не само за мишените на атаката, но и за Габриел и Михаил.