Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 121

- Убиваме ги?

Габриел не отговори. Шамрон и Навот - също.

- Имаме много способен тактически полицейски отряд, който е подготвен точно за такава работа.

- „Айнзацкомандо Кобра“ - намеси се Шамрон. - По-известен като „ЕКО Кобра“.

Кеслер кимна.

- Обучени са точно за такъв сценарий.

- С цялото ми уважение, хер Кеслер, но кога за последен път член на „ЕКО Кобра“ е прострелял жир, дишащ терорист в гръбначния мозък, за да не може да детонира бомбата с предсмъртна конвулсия на пръстите си?

Кеслер замълча.

- Така си и мислех - продължи Шамрон. - Случайно да си спомняте кога бе сформиран „ЕКО Кобра“, хер Кеслер?

- Наскоро след Мюнхенското клане на Олимпиадата.

- Точно така - съгласи се Шамрон. - А аз бях там през онази нощ, хер Кеслер. Молехме немците да ни позволят да проведем спасителната операция във военновъздушната база „Фюрстенфелдбрук“, но те отказаха. Наложи ми се да слушам писъците на моите хора, докато ги избиваха. Беше... - Гласът на Шамрон пресекна, сякаш търсеше подходящата дума. Накрая я намери: - Не беше за вярване.

- Хората, които ще влязат в онази синагога довечера, са австрийски граждани.

- Вярно - съгласи се Шамрон. - Но те са и евреи, което означава, че ние сме техните пазители. И ще направим всичко възможно те да излязат живи от тази синагога.

34. 

ВИЕНА

След това дебатът приключи и двете страни се захванаха да координират операцията. За няколко минути постигнаха грубите очертания на споразумението си. Габриел и Михаил щяха да се погрижат за неутрализирането; „ЕКО Кобра“ - за наблюдението. По настояване на Кеслер австрийците си запазиха правото да действат срещу терористите във всеки момент преди пристигането им в Еврейския квартал, ако възникне подобна възможност. В противен случай щяха да оставят на екипа от „Хизбула“ възможност за маневриране - или както се изрази Шамрон, тихичко щяха да ги ескортират до вратата на смъртта. Габриел улесни работата на австрийците, споделяйки с Кеслер точния маршрут на терористите до синагогата, включително транспорта, който щяха да използват. Кеслер определено беше впечатлен. Предложи едно кафене на Ротентурмщрасе, което Габриел да използва като стартова точка. Габриел се усмихна и каза, че ще използва съседната сграда.

- Защо?

- Гледката е по-добра.

- Кога точно сте били за последен път във Виена?

- Не си спомням.

Оставаха само подробностите. От този момент нататък нямаше място за спорове. Габриел и Михаил нямаше да предприемат крайни действия, преди терористите да извадят оръжие - а ако убиеха невъоръжени хора, щяха да бъдат преследвани с цялата строгост на австрийските закони и на всички други закони, за които Кеслер можеше да се сети. Габриел се съгласи с условието и дори се подписа под набързо подготвен документ. След като добави и своя подпис под споразумението, Кеслер им даде няколко миниатюрни радиостанции, настроени на честотите на „ЕКО Кобра“.

- Оръжия? - попита Кеслер.

- За мен е още твърде рано - поясни Габриел.

Кеслер се намръщи.

- Информацията ви е много прецизна - отбеляза той. - Да се надяваме, че ще бъде и точна.