Читать «Падналият ангел» онлайн - страница 124

- Не знам каква наистина е била онази нощ - започна тя, - но имам доста добра представа. Ти я преживяваш отново насън по-често, отколкото предполагаш. Аз чувам всичко. Чувам те как ридаеш над тялото на Дани. Как казваш на Леа, че линейката пристига скоро.

Замълча и избърса една сълза от бузата си.

- Но понякога - продължи - всичко се оказва различ-но. Ти убиваш терористите, преди да успеят да взривят бомбата. Леа и Дани са невредими. И вие си живеете щастливо. Няма експлозия. Няма погребение за детето. - Тя спря за миг. - Няма Киара.

- Това е само сън.

- Но ти би искал да е станало така'.

- Права си, Киара. Наистина искам Дани да не беше загинал онази нощ. И искам Леа...

- Не те обвинявам, Габриел - прекъсна го тя. - Знаех това, когато се влюбих в теб. Винаги съм знаела, че ще заема само част от сърцето ти. Останалото винаги ще принадлежи на Леа.

Габриел се пресегна и докосна лицето й.

- Какво общо има всичко това с тази вечер?

- Защото си прав за едно, Габриел. Това е само сън. Убийството на онези терористи довечера няма да върне Дани. И Леа няма да оздравее. Всъщност единственото, което можеш да постигнеш, е да бъдеш убит в същия град, където е загинал синът ти.

- Единствените хора, които ще умрат довечера, са терористите.

- Може би - въздъхна тя. — Или ти ще сгрешиш, а аз ще си тръгна от Виена като вдовица. - Усмихна се неволно. - Няма ли да е поетично?

- Аз не съм поет. И няма да сгреша.

Тя въздъхна дълбоко, капитулира и пристегна халата върху гърдите си.

- Мисля, че в екипа ти довечера няма място за още един?

Габриел я изгледа безизразно.

- Така си и мислех, че ще ми отговориш. - Хвана го за ръката. - Как ще разбера, Габриел? Как ще разбера дали си жив, или си мъртъв?

- Ако чуеш експлозии, ще разбереш, че съм мъртъв. Но ако чуеш сирени... - Той вдигна рамене.

- Какво?

- Всичко ще е приключило. - Целуна я по устните и прошепна: - А после ще се приберем у дома и ще заживеем щастливо.

♦ ♦ ♦

Габриел си взе душ и опита да поспи, но без резултат. Главата му пламтеше от твърде много спомени, нервите му бяха опънати от тревога за това какво ще му донесат следващите няколко часа. И той полежа тихо до Киара, докато следобедните сенки на леглото избледняха, слушайки бъбренето по радиостанцията, която му даде Йонас Кеслер. „ЕКО Кобра“ бяха организирали наблюдателен пункт пред блока на Копщрасе и потвърдиха присъствието на четирима души в апартамента, използвайки инфрачервена термографска камера. Още екипи от „ЕКО Кобра“ бяха разположени на различни точки по маршрута от Копщрасе до Инере Щат. Това означаваше, че терористите щяха да минат през шпалир - шпалир, който щеше да ги отведе директно до оръжията на Габриел и Михаил.

Залезът тази вечер бе в 18,12 ч. В четири и половина Габриел изпи две кафета - достатъчно да го държат нащрек, но не и да разтреперят ръцете му - и облече дрехите, които Киара му беше донесла от Йерусалим. Избелели сини джинси, тъмен вълнен пуловер, раменен кобур: униформата на нощен воин. Сглоби и зареди отново беретата, а после я пъхна в кобура. След това, докато Киара го гледаше мълчаливо, упражни няколко пъти ваденето на оръжието и два последователни бързи изстрела, и двата рязко нагоре.