Читать «Отписаният» онлайн - страница 87

— Имат си достатъчно началници. Какво гледаш? Не съм създал аз тази ведомственост. Няма го началникът им Грязнов, а ти не координираш добре усилията на прокуратурата и милицията.

Той кимна мълчаливо, като продължаваше да пие чай и не обръщаше внимание на войнственото ми настроение.

— Днес е шестият ден от убийството на телохранителя на премиера — каза той. — Или петият?

— Сега ще трябва да седнем и да чакаме кога ще пушнат следващия. Специално ли прави така този убиец, или… Да ни изкара от нерви. За да викнем: хайде, не ни измъчвай повече, гръмвай следващия! Тогава ще ни олекне.

— А ти си наркоман — рече Костя благодушно. — Не съм знаел. Значи сега си в наркотична криза?

— Имам чувството, че се разправяме с Робин Худ, който е решил да почисти човечеството преди Страшния съд — отвърнах аз. — Можем ли да разберем какви прегрешения има телохранителят? Моят Могилинец провери за Салуцки: тъмна Индия, само търговски тайни. В това не изоставаме от Швейцария. Ще помогнеш ли? Поне някоя сламчица да намерим.

Той кимна. После се надигна от мястото си. Стегнат, сериозен, елегантен.

— Друго нещо? — попита той. — Казвай. Или ми звънни, когато решиш.

— После — обещах. — Все после. След поредното убийство. Малко остава да чакаме.

Когато си замина, започнах да кръстосвам стаята от единия край до другия и крясках на всички, които надничаха при мен. Бях бесен от безсилие. За месец и половина само един факт. Идентифицирали сме само два куршума. Поне това се потвърди… И нищо повече? Значи този тип се мотае през границите с две винтовки, гърми, когото иска… Обществеността ни тъпче в краката си, делото е под контрола на всеки, който може да го заяви публично. Засега се браня успешно от пресата, понеже последните убийства са станали зад свещените граници. Остава Горюнов с неговите страхове. Неприятен тип, макар сигурно да е харесван от дамите.

Слава го е разпитал добре. Така че онзи е поискал тайм аут.

Седмицата вече свърши. Има убит, но не е Горюнов. Би трябвало да се успокои. Ех, сега да му покажем фоторобота! Странно, че не помислих по-рано за това. Никакви разпити. Познавате ли го, или не го познавате? Във ваш интерес е да кажете истината. Но къде да го търсим? Сега трябва да е на работа. Съветва генерала, заместник-министъра, къде да изпрати този или онзи корпус или дивизия. Или с какво да ги въоръжи. Или с какво да ги нахрани… Каква гадост! Трябваше да се сетя. Горюнов размества армиите по картата, а генералът стои до бюрото и слуша смирено…

Сигурно го съветва откъде да намери тухли и цимент за проклетата си вила, от която мечтаех да му помогна да се избави, но не успях.

Като си мърморех всякакви такива неудоволствия, набрах служебния номер на Горюнов и замрях в очакване. Хайде, отговори, недей да мълчиш. Изругах Лара, когато надникна през вратата, и махнах с ръка: не ми е до теб!

— На телефона капитан Селезньов — отговори вежлив глас.

— Търся Сергей Андреевич Горюнов! — казах аз.