Читать «Отписаният» онлайн - страница 45

— Значи никой не го е инструктирал — добави Слава.

— Вълк единак? — попитах.

Вече не сваляхме очи един от друг.

— Един дявол знае! Не е килър в прекия смисъл на думата. Един убиец не би се държат така — заключи Слава. — Още по една?

— Поговори с Горюнов — предложих, след като изпихме чашите. — Нещо там не е наред. Представяш ли си, дойде да търси при мен защита? Макар неговият шеф да може да му отдели цял батальон охрана от спецчастите.

— Има с какво да се гордеем — промърмори Слава. — Още правим впечатление, макар и измамно.

В това време позвъни одевешният пиколо от хотел „Мир“, Бичков.

— Спомних си някои работи — започна той. — Може да е дреболия… Но нали ми казахте да си спомня всичко, което ми се струва странно.

— Да, да — рекох аз и намигнах на Слава, за да му подскажа, че се обажда още един свидетел.

— Знаете ли, всички бързаха, тичаха, говореха, когато се случи. А един човек… впрочем не съм го виждал повече, се държеше не като другите.

— А в какво се изразяваше това? — поинтересувах се аз. — Може просто да е бил пиян.

— Веднага виждам пияните — прекъсна ме Бичков. — Този… как да ви обясня… също отиваше към изхода, за да погледне с останалите… Но сякаш малко го интересуваше. Не бързаше, поглеждаше се в огледалото. Как изглежда де. Всички бързаха, заобикаляха го или, напротив — бързаха навътре към хотела. Разказваха си оживено. Хващаха се за главите…

— Разбрах. После видяхте ли го? Да речем, на другия ден?

— За съжаление не съм запомнил. Не ми беше до това, нали разбирате. Ще се смеете, начел съм се на криминалета. Но дори тогава в навалицата и блъсканицата ми се стори…

— Не е като другите — подсказах аз.

— Точно така. Нали ме помолихте да разкажа, ако си спомня нещо необикновено.

— Така, така. И как изглеждаше? Нещо необикновено?

— Май се отличаваше по ръст. Искам да кажа беше висок… Струва ми се, че напразно ви отнех времето — каза той извинително.

— Никак даже — успокоих го аз. — Напротив, вашите сведения са много важни, сега ще изпратя в хотела моя помощник, той ще запише показанията ви.

— Обърнал му внимание, защото клиентът е бил висок, така ли? — поинтересува се Слава, когато затворих телефона.

— Нещо такова. Старче, не ти ли се струва, че в тази история има прекалено много косвени, случайни и незадължителни неща? Като никога.

— Висок ръст — продължи той. — Поне това съвпада. Плюс непрофесионалното поведение при високопрофесионалната стрелба.

Извиках в кабинета си Могилинец и го помолих да отиде в хотела да доразпита Бичков.

— Костя май отдавна не е звънял — казах аз. — Седиш тук като на повикване, а може вече да си отстранен, но размишляваш за нещо…

— Ти му се обади — предложи Слава. — Какво, да не те е срам? И му кажи всичко, както си е. Или работим, или почиваме!

— Сигурно чака да чуе какво сме открили — рекох аз. — Какво имаме? Ръст — висок, точност — още по-висока. Може да е олимпийски шампион по стрелба, когото са забравили, а за отмъщение той се е ориентирал към криминалните структури?

— Ти би ли се натискал там, ако си олимпийски шампион? — поинтересува се Слава.