Читать «Отписаният» онлайн - страница 144

— А аз коя съм според теб? — попита Ала, вече през нощта, когато останаха сами.

Павел не отговори. Чуваше се как хлипа майка му. Как баща му въздиша…

— Ти си офицерска жена — отряза Павел. — И ще дойдеш с мен, където ме изпратят. Или оставаш тук. Но вече в качеството на друга.

12.

— Телефонът ти се подслушва — съобщи на Сергей Горюнов помощникът на министъра на правосъдието Аркадий Сазонов.

Бяха се разположили върху дървената пейка в сауната на вилата на Макс Селезньов, прессекретар и референт на финансовия министър, и се обливаха в пот.

Тук бяха само свои. Помощници и референти, съветът на сивите кардинали, както се наричаха шеговито. Събираха се в почивните дни у Макс или у някого другиго, за да уговорят и съгласуват позициите на шефовете си два дена преди заседанието на Министерския съвет.

— Не сме свършили! — прекъсна ги Макс, като отпусна недоволно долната си устна и така заприлича на капризно възрастно дете. — Значи ще направим така. Нека твоят… — той насочи дебелия си пръст към референта на министъра на селското стопанство Жора Краснов — изпрати на моя запитване. И без това иде сеитбата. Пет трилиона, не повече. Разбра ли ме? Ще се пазарим до три. Не повече. Аз ще подготвя съответната справка. Освен това спомени за стоковия кредит за сеитбата. Нефтопродукти, резервни части… Ти си знаеш. Само не се престаравай. Просто не мога повече от шестнайсет трилиона! Ето сега той — пръстът на Макс се премести върху Горюнов — ще ми иска за нови разработки и за закупуване на СУ-29. Правилно ли се изразих?

Серьожа кимна разсеяно.

— Сега хич не му е до това — обади се някой полугласно. — Вълнува се кой е следващият.

— А аз не се ли вълнувам? — обиди се Макс.

— Не можеш да разбереш едно нещо — рече Кирил Смолянски, първият помощник на вътрешния министър. — Стрелбата спря. А в това време Серьога не беше в Москва. Значи е следващият в списъка. Килърът е точен. Чакал го е.

— Това не означава нищо! — прекъсна ги раздразнено Макс. — Сега за Чечня. Вече казах: ако пак започнем да стреляме, чеченците ще взривят нефтодобивния завод. Знаете кой. А след това и нефтопровода. Какво ще предложите?

— Какво има да му мислим? — попита Кирил Смолянски. — Трябва да се чака. Ако можехме да съберем заедно техните и нашите глупаци? И да обясним: ако петролът от Каспийско море заобиколи Чечня, цялата ви независимост и нашето единство няма да струват пукната пара. Тогава можете да се изпобиете за нещо, което вече го няма. Милиардите долари са на земята. Само се наведи и ги вдигни! Ако не ти пречи шкембето.

— Мерзавци! — въздъхна Макс. — Всеки ден втълпявам на моя. На кого ще потрябва твоята конституция, ако не вземем от турците каспийския нефт! Много им здраве, нека се смятат за победители! Има поражения, които са по-изгодни от победата. Ето твоят — той се обърна към Серьожа Горюнов — строи вила. А с чии пари? И поне знае ли откъде се вземат?

— Саврански му бил дал — усмихна се Серьожа.

— Серж, разбери ме правилно, но ти не доизпипваш нещата — въздъхна Макс. — Напомни му какво ни струваше да уредим за Саврански квотите за редки метали.