Читать «Отписаният» онлайн - страница 145

— Всеки ден му набивам в главата — махна с ръка Серьожа. — Докато не завърши вилата — не иска дори да чува. Не ми стига умът какво да правим с нашите дъртаци. Не е ли време да ги сменяме?

— Какво пък, това е идея! — разпали се Макс. — Отдавна е време… И не само тях. Чий човек е този Филкин? За когото пишат вестниците? Твой? — Той допря тлъстия си пръст до референта на министъра на външната търговия Вася Первушин.

— Ами мой… — отвърна навъсено Вася.

— Откъде го изрови? Затова ли му разреших след твоето ходатайство да събира пари от длъжниците на бюджета, та да си ги присвоява после! Ще го оправя аз тоя! Направо ще го дам на данъчната полиция.

Макс се задъхваше. Тежкото му тяло се тресеше възмутено.

— Работете със своите вилолюбци денем и нощем! Нека от време на време да помислят и за ползата за отечеството! Защото бързо ще ги подменим… Набивайте им в главите, че има стратегически интереси, а също и временни интереси. Конституцията може и да се пренапише. Но с петрола — няма да стане! Или го има, или го няма!

Присъстващите се спогледаха с усмивка. Макс бе в стихията си. Беше не по-малко убедителен и когато настояваше войските да навлязат в Чечня.

— Не се хаби — рече Кирил. — На кого доказваш? Ами ако те са непробиваеми! Ако всеки се възприема напълно сериозно… Хайде да свършваме, имаме и други въпроси.

— По повод отстрела на членове от нашия съвет — подсказа Горюнов.

— Серж, безпокоя се не по-малко от теб за сигурността ти — рече Макс, — също и за моята. Но не са ли ви прекалено много бодигардовете, приятели? Хубаво, че вашите шефове така ви ценят. Но няма да ви спасят от куршумите. Като начало искам да разбера: той за кого работи? Какви съображения имате по този повод?

— Май знам кой е — каза Горюнов. — Синът на генерал Тягунов. Заедно служихме. Попадна в Чечня. Предполагам, че работи за себе си. От идейни подбуди. В знак на протест. Изпитвайки отвращение и прочие… Между другото, той е страхотен снайперист.

— Направо сюжет за филм — присви очи Макс. — Да не са го купили турците? Серж, разбери ме правилно. Не твърдя, че не е този, за когото говориш. Да речем, че си прав. Какво да правим с него? Не можем да чакаме кога ще ни гръмне един по един. Или направо да го поръчаме на някого? Сега, като броиш добри пари, можеш да намериш истински специалист.

— Първо трябва да го засечем. — Горюнов повдигна рамене. — И да поработим заедно със следователя Турецки. Нека ни го намери. Между другото, вече говорих с него по този въпрос. След убийството на нашия вицепредседател на съвета край Белия дом.

— И какво му каза? — Макс застана нащрек.

— Че може да съм следващият — отвърна тихо Горюнов.

— Така ли? Наистина? — попита Макс. — Ни повече, ни по-малко? А защо ти? Защо този ловен сезон за членовете на нашия съвет не започна с мен? Като председател по-малко ли съм заслужил куршума на бойния ти другар? — Макс почти крещеше и се държеше за сърцето. — Нашият съвет е най-важната държавна тайна на тази невменяема държава. Тя все още се крепи само благодарение на нас. А пък ако заради този Туркменски…