Читать «Отписаният» онлайн - страница 121

Той каза това на трима офицери, които особено настойчиво и все по-грубо и присмехулно питаха: кога най-после? Кога ще бъде смачкано последното огнище на съпротива? Бяха пияни, настойчиви, започнаха да си спомнят за изгубената субординация.

И той им каза: това ще стане през последната нощ преди семейство Тягунови да отлети за курсовете. Между тях бе и капитан Холин. Също обиден…

Точно Холин предложи да се обзаложат какво друго може да стане. Макар да нямаше как да не признаят: всичко съвпадаше. Първо, Паша Тягунов, когото началството непрекъснато им дава за пример, наистина отива на курсове, които се равняват на академия, и второ — последната нощ ще бъде в караула. За такива курсове трябва да се плаща. За да не се наложи после да се разплащаш…

Обзаложиха се на цяла заплата. Но не е работата в заплатата. Авторитетът му ще отиде на кино, ето от какво най-много се боеше сега Горюнов.

Дали да не хукне да я търси? Да направи скандал, да настоява за нещо? Ще чака през цялата нощ. И заедно с него — спорещите. Горюнов не се съмняваше, че бяха накарали Холин да следи какво става. Дали Тягунова ще дойде през нощта при писаря, или няма да дойде.

Тя не дойде.

Сутринта все пак Серьожа заспа за малко. Събуди се късно и чу познатия шум от мотора на газката на „бащицата“. Облече се бързо и излезе на плаца. Пак същото. Някои маршируваха под звуците на марша от „Аида“, други метяха асфалта.

А пред вратата на щаба се бе събрала малка група офицери и жените им. Сбогуваха се с Тягунови. Войниците товареха куфарите в газката, Павел се прегръщаше с Иван Прохоров, а жените им си разменяха адресите.

Есенният вятър късаше от стената афиша със собственоръчно изображение на Хосе, който пронизва Кармен с огромния кинжал.

Като усети погледа му, Ала се обърна, сви неопределено рамене и се усмихна жално. Ето как се получи всичко… После се намръщи недоволна от себе си. И пред очите на всички отиде при Серьожа. Видя на лицето му: как я е чакал. И как е съсипан от измамата. Но мълчи.

— Благодаря за всичко. — Тя му подаде ръка.

Ръката й увисна във въздуха. И това видяха, а като видяха, спорещите се спогледаха. Какво им влиза в работата някаква заплата на прапоршчика!

Къде по-голямо морално удовлетворение им донесе, че е загубил баса.

Ала гледаше Серьожа и не виждаше нищо друго наоколо. Ето кой може би истински я обича. Как преживява само.

Той се усмихна кисело. Да знаеше каква е работата. Но по-добре да остане в неведение.

— Не се сърди! — Тя го прегърна поривисто и го целуна.

Той повдигна рамене. Това е сестринска целувка, на колега.

Нищо повече. Още повече под втренчения поглед на съпруга.

— Всичко е нормално. Всичко ще бъде нормално — поправи се той, като я гледаше в очите.