Читать «Отписаният» онлайн - страница 120

Но не попита. Или се боеше да чуе обясненията, по-точно как тя ги измисля, не искаше да научи истинската причина. Изобщо цялото бързане с курсовете към Министерството на отбраната му се струваше съмнително. Смяташе се, че неговото подразделение е най-доброто в полка. Сигурно беше така. Но имаше и други добри офицери, които служеха отдавна, по-опитни. Вярно, никой не оспори направлението му. Той бе най-добрият по стрелба, крос, тактика. Неговият взвод показа най-добра стрелба, смятаха го за най-управляем. И все пак има нещо нередно. Но не бе ясно защо трябваше да го свързва със странното поведение на жена си. Досега безгранично й вярваше. Но напоследък…

Ако наистина е станало нещо, по-добре той да не го знае. Утре ще затворят тази страница. Той взе решение и се почувства способен за нещо по-голямо. Време е да премине към нов етап в кариерата.

Зави жена си с шинела. Тя му се усмихна, без да отваря очи.

— А ти защо не лягаш? — попита.

— Трябва да проверя постовете — рече тихо и я целуна по устните. — Моята Кармен — най-сетне се усмихна и той.

— Моят Ескамилио — усмихна се на свой ред тя, — или Хосе…

Той излезе, като затвори след себе си вратата. Ала лежа известно време тихо, после изведнъж се разплака. Не разбираше какво става с нея. Но изведнъж й дожаля за всички. На първо място за себе си. И дори малко за горкия Серьожа Горюнов. Чака я, вярва й… Той е истински влюбен, но нещо го тревожи, сковава го и го кара непрекъснато да се оглежда. Например тези чеченци. Какво са се лепнали за него? Утре тя ще замине с любимия съпруг в Москва, всичко ще е минало, а измаменият Серьожа ще има още един белег върху изстрадалото си сърце и дълго ще го боли. Тя ще му напише от столицата — ето какво ще направи. Ще се постарае да смекчи удара. Но това ще стане после. Главното е, че заминават. Поиграха на романтика — стига толкоз.

И тя заспа, успокоена от тези мисли.

Серьожа Горюнов не спа през цялата нощ. Лежеше с отворени очи. Вслушваше се в тишината. Зад стените на пристройката продължаваше обикновеният нощен живот на полка. Стъпките на часовите, тихите им разговори, шумът на флаговете под поривите на мокрия вятър.

Да! За малко да забрави. Той се хвана на бас с офицерите, с тези, които чакаха и не можеха да дочакат кога тази горда Тягунова ще дойде една нощ при писаря, както техните жени ходят при него, щом станеше дума за присвояване на поредно звание или за получаване на нов хладилник. Идваха всички и за всички бе приемливо. И дори ги примиряваше. Но ето че се появи новата, най-привлекателната. И най-недостъпната. Какво се надува? С какво си по-добра от нашите жени? Но тя упорито не отиваше и колкото и да е странно, това ги караше да ненавиждат писаря. И двойката от столицата. Вижте ги, те са по-горе от другите. Нямат нужда от нищо. Не са като всички. А на нас ще заповядате да се чувстваме прости добичета? Ние сме втора ръка? Ето защо се наложи Серьожа да разкрие пред неколцина, че именно днес очаква да го посети прекрасната дама. Нека се успокоят. Тягунови отлитат за Москва, а Серьожа ще остане тук. Не се съмняваше, че при случай ще му припомнят, ако тя не дойде. Властта му ще бъде подкопана.