Читать «Отдел Убийства: Илюзия за грях» онлайн - страница 264

— И как? — високомерно вдигна вежди Аякс. — С бой и изтезания?

— Че как иначе — внезапно се намеси в разговора единият от цивилните. — И с бой, и с изтезания. Но най-вече с увещания. Ние доста дълго разговаряхме след вашето арестуване и вие имахте възможността да се уверите, че са ни известни много неща, твърде много. За вас са безсмислени всички опити да излезете на свобода, защото навън вашите партньори така набързо ще ви видят сметката, че дори няма да успеете да изохкате. Ще ви открият и в следствения арест на МВР. Сам знаете какви хора влизат там и какви са нравите, пък и охраната е продажна, така че вашите приятелчета бързо ще ви докопат. Единствената ви надежда е нашият изолатор. Между другото, тук е хем по-уютно, хем охраната е по-сериозна. Но можем да ви задържим само при условие, че сте подследствен по наша линия. Обаче ако ние с вас се престорим, че по линията на ФСБ нямате никакви грехове, автоматично ставате подследствен на МВР и ще бъдете преместен в „Бутирки“. А там вече ще ви лепнат и Анисковец, и Олег Жестеров, и даже Романовска. Но, разбира се, най-вече монахинята и медицинската сестра. В убийствата на първите трима вие сте участвали като вдъхновител и организатор, а монахинята и медицинската сестра сте удушили със собствените си ръце. Ние все се чудехме и много умувахме как двете жени са допуснали убиеца до себе си, без дори да извикат. А всичко се оказа просто. И двете са ви познавали добре и са ви имали доверие. Аля Миркова е била на практика при вас, когато е завършвала медицинското училище. Впрочем злите езици твърдят, че по това време честичко се е случвало да ви виждат как се уединявате с нея в кабинета си. А обясненията за сестра Марфа са излишни, тя е работила при вас и сте се виждали всеки божи ден. Така че какво решаваме, Сергей Лвович, ще отговорите ли на позвъняването, или ще ви водим в „Бутирки“? Но моля ви, седнете, няма смисъл да стоите на крака в такъв ранен час.

Гуланов седна на предложения му стол. Те са прави, за него вече няма друг изход. Твърде голяма е организацията и твърде много неща има в актива си, за да храни той някаква надежда. А беше толкова уверен, че длъжността му — главен лекар на приюта за инвалиди и стари хора — сама по себе си ще го пази от подозрения. Вероятно именно така е било доста време. Те са търсели неуловимия Аякс, предполагайки, че той трябва да е голям мафиот, че се разкарва с вносна лимузина, живее на широка нога и навсякъде се движи с бодигардове. Е, какво да се прави, всяко нещо си има край. Поживя си чудесно, в охолство и с власт, осигури и майка си, и жена си, и сина си. И честолюбието си задоволи с дръзки операции за хиляди долари. Открай време, още когато наследи „делото“ на баща си, знаеше, че рано или късно всичко ще свърши, и ще свърши не с лека въздишка на смъртния одър, а точно така — грубо и безславно, със затвор, разпити и оскърбления. И беше подготвен за това. Животът му изглеждаше блудкав и скучен и той внасяше в него онова, което го правеше интересен и вълнуващ, придаваше му пикантен вкус и възбудата от постоянния риск. Имаше нужда не толкова от пари, колкото от съзнанието за собственото си могъщество и неуязвимост, ловкост, хитрост, размах…