Читать «Отдел Убийства: Илюзия за грях» онлайн - страница 266

Не, не се срамува от живота си, успя докрай да му се наслади. Дори пътуванията до Рим, така наречения Вечен град, му доставяха желаното и сладостно усещане за риск. А без това чувство той се задушаваше, дори му се струваше, че просто видимо започва да остарява. Е, поживя красиво. И трябва да си отиде красиво. Няма да го безпокоят още цели три часа. Това му е напълно достатъчно. Допотопните руски шерлоковци така и не се научиха да обискират както трябва. И слава богу.

* * *

Още щом чу шума на пристигащия микробус, Ташков се втурна да го посрещне. Отначало прозвучаха неизменните команди:

— Слизайте един по един!

— Оставете оръжието в микробуса!

— Ръцете на тила!

— Стреляме без предупреждение!

Той едва се сдържаше да не нахълта в колата. Но не биваше да го прави, докато в нея има макар и само един въоръжен бандит. Ето, на вратата се появи мургав мъж, който очевидно не беше европеец. Ташков разбра, че именно това е чуждестранният лекар, за когото спомена Асланбек Уциев. Значи и Наташа трябваше да е тук. След мургавия чужденец от микробуса надникна Петрович и му махна с ръка:

— Ела да вземеш момичето, Сашко!

Наташа седеше на пода. Светлината, с която прожекторите заливаха летището, беше достатъчна, за да види очите на девойката — огромни и светли, застинали от ужас. Александър се наведе и я вдигна на ръце. Беше лека като перце.

— Всичко е наред, мила — нежно й говореше той, докато я носеше към самолета, — всичко свърши. Ние дойдохме да те вземем. Ти си ми толкова умна, Наташенка, ти си чудесно момиче. Няма вече нищо страшно, всичко е наред. Всичко свърши.

— А Мирон? — мелодично като камбанка прозвуча гласчето й точно в ухото му. — Какво е станало с него?

— Кой Мирон?

— Мирон. Той се занимаваше с мен. Къде е?

— Нима с теб не се е занимавал Асланбек? — Ташков се спря и я погледна внимателно. — Да не грешиш?

— Не, не греша.

Ташков бавно продължи напред. Нещо не пасва. Нима момъкът лъже? Но не, всичко стана както той каза, докараха Наташа заедно с лекаря веднага след като дадоха възможност на Василий да говори с Аякс. Ташков вдигна глава и видя Асланбек, долепил лице до стъклото на илюминатора.

— Я погледни — извърна се той така, че да може Наташа да види илюминатора, — тоя човек ли се занимаваше с тебе?

— Мироон! — извика тя толкова силно, че едва не му пукна тъпанчето. — Мироон!

Ташков едва успя да се дръпне от трапа, за да не го събори Асланбек, който стремително изскочи от самолета и, кажи-речи, измъкна девойката от ръцете му. Момъкът с луда радост започна да я целува по бузите, устата и очите, като я притискаше и люлееше като бебе.

— Ние успяхме! Успяхме! Успяхме!

* * *

Когато излезе от градската прокуратура след поредния разпит при следователя Олшански, Валерий Василиевич Волохов се сблъска на входа с Вера Жестерова. За първи път я виждаше толкова разсеяна и някак отчуждена.