Читать «Отдел Убийства: Илюзия за грях» онлайн - страница 263

— Разбира се. Браво на вас.

— Александър Николаевич…

— Да?

— Страхувам се за нея. Защо Василий не я изпраща?

— Мен ли питаш? Сам си помисли и ми кажи. Ти по-добре познаваш както Наташа, така и Василий и тамошната обстановка. Каква би могла да е причината?

— Досещам се — развълнувано каза Мирон. — Причината е лекарят. Василий се страхува да изпрати Наташа без него. Навярно лекарят е възпрепятстван от нещо и не може да тръгне. Затова и Наташа още е там.

Ташков се позамисли. Изглежда, момъкът е прав. Задържат Наташа, докато не тръгне и лекарят. А той няма да тръгне, докато… Докато — какво? Докато не цъфнат налъмите? Докато им се подпали сламата под задника?

Лекарят няма да тръгне, докато Василий не се свърже с Аякс и не получи инструкции от него. А с Аякс засега не може да се свърже. И няма да може още доста време. Защото Аякс беше арестуван още щом първата група чеченци пристигна на Кодомийското летище и се разбра, че Василий е налапал въдицата на Петрович. Ташков буквално скочи от самолета и хукна към сградата на аерогарата.

* * *

На разсъмване резето изщрака и острият метален звън отекна особено високо в утринната тишина. Аякс не спеше, но все пак трепна от неочаквания звук. В килията беше сам, но това най-малко не го учудваше въпреки всеизвестната пренаселеност на следствените арести. Защото при задържането на асове като него на първо време те се изолират в единична килия. Поне за първата нощ.

— Стани — заповяда дежурният.

— Още няма седем часа — хладнокръвно отговори Аякс. — Нямат право да ме разпитват.

— Казах, стани!

Аякс бавно, сякаш неохотно се надигна и навлече обувките си. Дежурният го поведе по коридора, минаха през няколко решетъчни врати, после влязоха в някакъв кабинет. Вътре седяха трима души, от които двамата бяха цивилни, а третият — униформен. На бюрото Аякс забеляза клетъчен телефон. Своя телефон.

— Цяла вечер и през цялата нощ някой непрекъснато се опитваше да се свърже с вас по телефона. Сега ще се обадите ли?

— Не.

— Как мислите, кой може така настоятелно да ви търси?

— Всеки. Маса мои приятели и познати имат номера ми. И вие ме вдигнахте толкова рано, за да говоря по телефона?

— Оценявам вашия хумор — студено отбеляза униформеният. Сега Аякс си го спомни, той беше присъствал при ареста му и на първия разпит, но тогава стоя настрана и изобщо не проговори. — Все пак бих искал да ви напомня, че в Карпатите се намира отвлечената от вас Наташа Терехина. И вие лично отговаряте за живота й. Ако успеем да я върнем в Москва жива и невредима, ще бъде добре. Но ако с нея се случи някакво нещастие, тогава за вас нещата коренно ще се променят. Ето защо бих искал да се обадите, когато телефонът позвъни, и да разговаряте с човека, който ви търси. Разбира се, спокойно и без глупости.

— Защо смятате, че ми звънят във връзка с тая история? Може да ме е търсила жена ми, тя е на курорт в чужбина.

— Може — съгласи се униформеният. — Но при всички случаи е по-добре да отговорите. Впрочем много се съмнявам, че съпругата ви ще звъни така настоятелно през цялата нощ. По-вероятно е да ви търси вашият приятел Коковцев от Карпатите. Знаете, че той там си има проблеми, вече ви казаха. Така че най-добре е да последвате съвета ми. В противен случай ще бъда принуден да ви заставя.