Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 223

117

Класовото противопоставяне между рицарската аристокрация и селячеството е общо място в артуровския роман. То води началото си от романите на Кретиен дьо Троа. Например в Ивен, Рицаря с лъва четем: „Да, мъртъв рицар, знам все пак / е по-добре от жив селяк“ (ст. 31–32, превод Атанас Сугарев).

118

Сцената е описана от Вас в неговия Роман за Брут, както и от псевдо-Робер дьо Борон в Роман за Граала (частта „Персевал“). Впоследствие тя стои в основата на трагичната развръзка в Смъртта на крал Артур.

119

Изпитанието по съединяването на двете части на счупен меч е описано за пръв път от Кретиен дьо Троа в Персевал или Разказ за Граала (ст. 3662–3683 от българския превод). В римуваните продължения на романа от XIII век на това изпитание бива подлаган рицар, посетил замъка на Граала. Тогава съединяването на двете части на меча е задължително условие героят да научи за тайнствата на Граала. Вж. също бел. 13. Според Жан Маркс (вж. цит.съч. в бел. 24, с. 127) мотивът има келтски произход: счупеният меч от Другия свят може да бъде възстановен от герой, дошъл от тукашния. Така ще се възвърне славата на Другия свят.

120

Най-често пред това изпитание е изправен Говен. Артуровият племенник е образцова илюстрация на рицарската куртоазна етика, но провалите му със счупения меч показват, че му липсват качества да бъде посветен в истината за Светия Граал. Мотивът се вписва в общото противопоставяне между светското и „небесното“ рицарство, въз основа на което е изградена фабулата на цикъла Ланселот-Граал.

121

В романите на Кретиен дьо Троа и в по-късните разкази на рицарска тема гората Броселианда (в континентална Бретан) е привилегировано пространство на приключения и свръхестествени явления. Тук езическата чудна реалност и християнското чудо са взаимносвързани.

122

Редица средновековни творби, включително и най-завършените в художествено отношение (например Песен за Роланд, Действо за Свети Никола), представят сарацините като изповядващи някаква смесица от гръко-римската езическа традиция и исляма — красноречиво доказателство, че не познават и двете.

123

През Средновековието християнският Изток (византийското православие) се вълнува много повече от християнския Запад от въпросите за истинността и неистинността на образите (на Бог, Христос, светиите).

124

В Търсенето на Светия Граал единствен Галаад, синът на Ланселот, ще успее да съедини двете части на меча.

125

Както качественото противопоставяне на рицаря и селяка, така и строгата йерархия между рицаря и оръженосеца са показателни за амбициите на рицарското съсловие да се утвърждава като военен и социален елит. Тази тенденция, отчетливо изразена в романите, ще доведе постепенно и до промяна в социалния статус на рицарското съсловие. От края на XIII в. то вече е напълно еманципирано по отношение на феодалната аристокрация.

126

До този момент броят на рицарите, тръгнали да търсят Ланселот, е десет (вж. фрагменти 128, 129, 131, 136). Тук и впоследствие се казва, че те са дванадесет: още едно от многото конкретни противоречия в текста.