Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 224

127

Бели монаси — прозвище на членовете на цистерцианския орден, който под ръководството на Бернар от Клерво (1090–1153) се утвърждава като най-влиятелният религиозен орден в Западна Европа. Влиянието на цистерцианския ригоризъм се чувства в целия цикъл, най-осезателно в Търсенето на Светия Граал.

128

Кралство, чиито жители очакват с надежди идването на Ланселот (вж. фрагмент 124).

129

И този мотив навлиза в рицарската литература благодарение на Кретиен дьо Троа (вж. Ерек и Енида, ст. 760–895).

130

Така е наречена майката на Ланселот в началото на Роман за Ланселот.

131

В Персевал или Разказ за Граала Кретиен дьо Троа предлага алегорично тълкуване на лявото и дясното в контекста на християнския морализъм: така лявото е признак за лицемерие и притворство, а дясното — за добродетелност и смирение (вж. ст. 37–47 от българския превод).

132

Става дума за Ланселот, който в по-късен епизод от цикъла ще освободи девойката при идването си в Корбеник, замъка на Граала. Тогава героят преспива с Елена, дъщерята на крал Пелес, която зачева Галаад — Непорочния рицар. В Търсенето на Светия Граал Галаад ще охлади врящата вода (епизода в Опасната гора, с. 380 от българския превод). В християнски контекст врящата вода символизира похотливостта. Напълно логично Галаад слага край на тази аномалия.

133

За неназовано прегрешение на подобно мъчение е подложен и Симеон в Пламтящия гроб (вж. фрагмент 6з).

134

Сцената анонсира друга, която ще бъде разказана няколкостотин страници по-късно в Търсенето на Светия Граал. Там свещеният съд се появява в една банкетна зала в резиденцията на Артур. Граалът, забулен в копринена кърпа, изпълва залата с благоухания (вж. Търсенето на Светия Граал, с. 42). Гълъбът с кадилницата и Граалът са християнски символи на Светия дух.

135

Както вече отбелязах, Говен олицетворява светското рицарство. Артуровските романи описват множество галантни връзки на кралския племенник. Верен на своя обществен образ, Говен се вълнува повече от прелестите на девойката, отколкото от красотата на Граала. Така той пропуска шанса да проникне в тайнствата на свещения потир. По-късно читателят научава, че въпросната девойка е дъщеря на крал Пелес и бъдеща майка на Галаад от Ланселот.

136

И тази сцена е организирана около символната опозиция земна храна/небесна храна, като втората се явява предпоставка за първата.

137

Леопардът може да се тълкува като алегоричен образ на Ланселот. По-ранен епизод на романа описва сън на Галео, в който леопардът е недвусмислена фигура на Ланселот. Схватката между леопарда и змията е заимствана от романа на Кретиен дьо Троа Ивен, Рицаря с лъва. Там героят Ивен присъства на битка между змия и лъв и решава да помогне на лъва, който от този момент става негов спътник и предан помощник.

138

От обяснението на отшелника става видно, че епизодът със змията, леопарда и змийчетата е алегоричен разказ за битката на Артур срещу Ланселот, римските войски и Мордред. Фактът, че тези събития са описани едва в края на Смъртта на крал Артур, показва, че авторът на Роман за Ланселот следва общ план за цикъла Ланселот-Граал.