Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 221

88

Това е първото от дълга серия обещания/предизвикателства. Всеки от дванадесетте рицари дава екстравагантен обет (gab) пред красивата девойка. Бурлесковият характер на предизвикателствата може да се тълкува като дискретна критика на рицарския подвиг и в този смисъл той подготвя почвата за Сервантесовия Дон Кихот. Мотивът води началото си от комичната епическа поема Поклонението на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол (края на XII в.).

89

Вж. бел. 13г 2.

90

Плътското желание у Боорт се пробужда едва под магичното въздействие на пръстена. По сходен начин и Ланселот ще преспи с Елена, дъщерята на крал Пелес, след като е пил вълшебно питие и девойката му се привижда като Гениевра. Цистерцианският ригоризъм, който достига връхната си точка в Търсенето на Светия Граал, вече е в ход: добрият рицар трябва да живее в пълно целомъдрие, а отклонението от него се допуска само в извънредни обстоятелства, когато въздействието на свръхестествена сила променя за момент волята на героя.

91

В Търсенето на Светия Граал се споменава за сина на Боорт, Елиан Белия, (с. 247 от българския превод), но за бъдещото му императорство в Константинопол не става дума.

92

Боорт няма да спази това обещание.

93

Вж. бел. 491.

94

Ланселот вече е научил от Гениевра за смъртта на Галео, но тогава (вж. фрагмент 12) любовното опиянение на героя надделява над тъгата от загубата на скъпия приятел. Авторът умишлено раздалечава тези две чувства, подсказвайки, че редът на събитията и преживяванията в повествованието не следа логиката на мимезиса, тоест на реалистичното изобразяване.

95

Галео дарява на Ланселот оръжия още в началото на тяхната дружба.

96

Като новопосветен рицар Ланселот успява да повдигне надгробна плоча в замъка Стражата на мъките. От нейния надпис научава името си, както и че един ден тялото му ще бъде положено в този гроб (вж. бел. 6е6). След като Ланселот побеждава всички пазители на порядките в Стражата на мъките, замъкът променя името си. Занапред ще го наричат на Стражата на радостта. В края на Смъртта на крал Артур — последната част от цикъла Ланселот-Граал — тялото на Ланселот бива положено в същия този гроб заедно с тленните останки на Галео (вж. фрагмент 202 от българския превод на романа, издаден от „Изток-Запад“).

97

В замъка Стражата на мъките Ланселот побеждава последователно десет рицари и така слага край на зловещата магия, която тегне над това място. Успехът си дължи на три вълшебни щитове, които неговата покровителка Дамата от Езерото му е изпратила. Тогава заради белите си доспехи героят получава прозвището Белия рицар.

98

Въпросната гора се споменава по-късно (фрагмент 121) под названието Гората на Четирите изпитания. Промяната в името така и остава необяснена.

99

Вж. бел. 32 1.

100

Намек за един от първите успехи на Ланселот, от който проличава, че героят е предопределен за необикновени подвизи. Когато Ланселот идва за пръв път в двора на Артур, за да получи рицарски сан, там вече се намира тежко ранен рицар, Мелиан: в главата му е забит меч, а от тялото му стърчат две парчета от копия. Артур, Говен и други рицари опитват да извадят железата от ранения, но безуспешно. След тях Ланселот ги изтръгва с лекота.