Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 220

81

Повествователният мотив, при който доскорошният смъртен враг, веднъж победен, отива сам в двора на Артур, предава се в плен и разказва за своето поражение, тоест за подвига на своя победител, е залегнал в основата на рицарската етика. Тази на пръв поглед неправдоподобна ситуация показва, че в рицарската общност враговете споделят общи ценности. Затова и пленничеството в кралския двор протича като топло гостоприемство. И в това отношение Кретиен дьо Троа е пионер. Вж. по-специално последния му роман Персевал или Разказ за Граала, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2010, стихове 2314–2332.

82

Празникът на Свети Йоан се отбелязва на 24 юни и се свързва с лятното слънцестоене.

83

Раняването на противника, като в рамото му остава върхът на копието на победителя, е „специалитет“ на Ланселот. Героят си отмъщава така и на Мелеаган. Вж. Бел. 11 1. В редица отношения действията и подвизите на Боорт напомнят за тези на Ланселот. Героят се радва не само на всеобщо признание и възхищение. Той поражда и свои двойници, най-ярък сред които е братовчед му Боорт.

84

И тук аналогията с Ланселот бие на очи. Както Ланселот се явява на всички турнири и двубои — включително и когато е попаднал в плен, — за да защитава честта на Гениевра, така и за Боорт затворът няма да му попречи той да изпълни рицарския си дълг.

85

В обета на девойката се наслагват две културни традиции: от една страна, той е отзвук от келтския гейс — забрана, наложена на героя (героинята) от друг човек или от самия него, докато се сложи край на някаква аномалия; от друга страна, конят с отрязана опашка и с накриво (или обратно) сложен юлар, както и дрехата, обърната наопаки, са практики, познати в редица региони на света. Антрополозите свързват тези практики главно с периоди на траур (вж. бел. 15б2), тоест на временен отказ от общоприетите норми на поведение и общуване.

86

Във феодалното общество обръщението „госпожица“ се отнася както за неомъжената девойка, така и за омъжена млада дама с високо социално положение, какъвто е случаят и тук.

87

Мотивът за дванадесетте перове е широко разпространен в средновековната литература: кралският съвет на Карл Велики (Шарлеман), често споменаван в епическите поеми, се състои също от дванадесет перове — по аналогия с дванадесетте ученици на Иисус Христос. В описаната сцена победителят, който бъде отличен като най-добър и ще има честта да седне с дванадесетте перове, трябва да е рицар на Кръглата маса. Приемствеността между Тайната вечеря на Иисус с учениците и артуровската Кръгла маса е залегнала в основата на първата част от цикъла Ланселот-Граал, Историята на Светия Граал, вариант от която бе публикуван на български (вж. Робер дьо Борон, Роман за Граала, изд. „Изток-Запад“, София, 2012).