Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 21

— Свободен сте, скъпи гостенино, добре ме защитихте.

6б. Те влезли в една стая и рицарят забелязал в центъра й прекрасна постеля. Девойката му казала:

— Сеньор, имам намерение да си лягам, а вие трябва да изпълните обещанието си към мен.

— Госпожице, необходимо ли е да се случва това?

— Да.

— Много добре, ще легна в това легло.

Тя се доближила до един прозорец и ударила с метално чукче, от което цялата стая заехтяла. На мига се появила тълпа от рицари и прислужници. При вида им Ланселот се изправил, тъй като бил седнал, за да си свали гамашите. Те коленичили, а той ги попитал какво търсят. Казали му, че идват да му помогнат. След това помолил девойката в името на Бог да му спести това да спи с нея. Той трябва да се подчини, рекла му тя, освен ако не иска да престъпи клетвата. Много добре, отвърнал той, ще го стори. Отнело му много време, докато се съблече. Всички прислужници се оттеглили и изгасили свещите. Най-сетне си легнал, силно разтревожен, но не бил свалил нито ризата, нито долните гащи. Девойката забелязала, че е легнал по гръб, без да пророни и дума. Тя го заговорила и го докосвала там, където й разрешавал. Когато забелязала, че не е в състояние да го разгорещи, му казала:

— Сеньор, няма ли да направите усилие?

— Госпожице, мисля, че сторих достатъчно, за да ви отегча толкова, колкото и вие мен.

— Как така, сеньор, отегчавам ли ви? Не съм ли достатъчно красива?

— Напротив — отвърнал той.

— Защо тогава ви отегчавам?

— Защото така казва сърцето ми, а аз съм негов роб.

— Със сигурност това сърце е безупречно в своята преданост и аз не искам да ви смущавам повече. Впрочем, вие направихте толкова много, че ми беше достатъчно да узная кой сте.

— И кой съм аз?

— Кой ли? Най-добрият сред най-добрите.

Без да настоява повече, тя станала.

— Сега спете и нека Бог благославя съня ви.

Веднага след това тя отишла да си легне в друга стая, където било приготвено леглото й, тъй като целяла единствено да подложи рицаря на изпитание. И дори да бил поискал да прави любов с нея, тя нямало да му позволи. Ала по този начин поне се убедила, че това е Ланселот. Тя била сигурна, че ако някой трябва да изпълни докрай предприетото начинание, това е именно Ланселот. Дълго време мислила за него. На следващия ден станала по изгрев-слънце. Явила се при него и го поздравила. Той сторил същото. Ето как искала да го изпробва още веднъж дали е способен на други подвизи:

— Сеньор — рекла му тя, — вие отлично изпълнихте задълженията си към мен и аз не зная какво повече мога да ви поискам. Все пак, ако благоволите да ме вземете с вас според нравите и обичаите на кралство Логрия, аз ще ви последвам, тъй като имам много работа за вършене по този път.

Той я попитал за какви нрави и обичаи говори.

— Ще ви кажа. Обичаят в кралство Логрия е, че ако някоя дама или девойка се придвижва сама, тя няма от какво и от кого да се страхува. За сметка на това, ако тя язди под закрилата на някой рицар и някой друг пожелае да я покори, победителят налага волята си над дамата или девойката, без това да му навлече срам или упреци. Ако по силата на този обичай сте готов да ми осигурите закрила, ще дойда с вас.