Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 23

— Какъв? — попитал рицарят на каруцата.

Другият му посочил един каменен блок в края на пътя.

— Повярвай ми, върху този блок там можеш да се полюбуваш на най-скъпоценния гребен, който някога си виждал. Зъбите му са пълни с прекрасните коси на кралицата. Но те не трябва да бъдат виждани от рицар, бил на каруца.

— Какъвто и да съм, все пак ще ги видя — заявил той.

— В този случай — казал този на пътя, — ще ми дадеш най-напред коня си, който яздиш.

— Коня няма да получиш толкова лесно, по-скоро ще се бия.

— Пфу! — възкликнал другият. — Никога няма да се бия срещу теб, ако Бог благоволи, тъй като всеки уважаващ себе си рицар не трябва да се бие срещу някого, който е бил победен.

— В случай че не трябва да те предизвиквам на двубой, преминаването ми ще бъде още по-лесно.

Той понечил да се изкачи по пътя, ала другият се изправил пред него. Ако направи и крачка повече, предупредил го той, ще да изгуби главата си. Ланселот продължил пътя си, като не обърнал никакво внимание на тези заплахи. Другият го хванал за юздите.

— Не продължавай, рицарю — казал той, — защото трябва да ме предизвикаш на двубой. Знай добре, че ако те победя, ще ти отсека главата.

6г. Тогава рицарят на каруцата се спрял. Другият се отдръпнал назад по цялата дължина на пътя, а после се втурнал напред толкова, колкото можел конят му. Противникът му сторил същото и те си нанесли взаимни удари по щитовете. Рицарят от пътя счупил копието си, а Ланселот го ударил така, че го прекатурил от коня. Сетне стъпил на земята, свалил щита от врата си, покрил си главата с него и се нахвърлил срещу противника, който вече се бил изправил. Започнали да си нанасят жестоки удари по шлемовете, ризниците и щитовете. Накрая рицарят от пътя изпаднал в такова състояние, че му се наложило да освободи пътя, неспособен да продължи двубоя. Той направил място на Ланселот, за да премине. Ала рицарят на каруцата го уверил, че няма да се измъкне толкова лесно и че трябва да се признае за победен.

— Кажете ми най-напред дали е вярно, че сте се качили на каруца.

Ланселот потвърдил.

— Без съмнение — рекъл рицарят на пътя — няма как да се призная за победен от някого, който е бил видян на каруца.

— Тогава ще умреш.

— Предпочитам да умра с почести, отколкото да умра срамно — отвърнал другият.

— 0, клетия — извикала девойката. — Този рицар по никакъв начин не е опозорен от каруцата, тъй като се е качил в нея по желание, за да изпита силата на собствената си воля, и всичко това може само да го прослави!

— В действителност аз също мисля, че го е сторил от благородно сърце, тъй като е великолепен рицар. Заповядайте моя меч, сеньор, прогласявам се за победен от вашата ръка.

— Ще ми дадеш най-напред гребена на кралицата, а после ще се обявиш за пленник там, където ти заповядам. И ако откажеш, ще изгубиш главата си, така както ти ме заплаши днес да отсечеш моята.

Другият се подчинил със силно нежелание, но нямал избор. Той го завел до каменния блок и му дал гребена. Рицарят на каруцата съзерцавал гребена толкова пламенно, че забравил всичко друго. После надигнал края на ризницата си, притиснал гребена и косите до сърцето си и казал на победения да се оттегли спокойно, тъй като бил дал твърде богат откуп. Последният си тръгнал щастлив.