Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 19

— Сеньор — казал Ланселот, — изберете си един от двата пътя, тъй като вие също участвате в издирването на кралицата.

Монсеньор Говен избрал Изгубения мост.

— Тогава аз поемам по този на Меча.

— Сеньори рицари — казала девойката, — всеки един от вас ми дължи първия дар, който поискам от него.

Те й обещали и тя се отдалечила. Двамата другари разговаряли дълго заедно, ала монсеньор Говен не загатнал нищо за смъртта на Галео и за гнева на кралицата. Не попитал и къде е бил Ланселот, така загрижен и нещастен му изглеждал той. Без да се бавят повече, рицарите си взели довиждане и монсеньор Говен поел по пътя, който си избрал. От този момент разказът не споменава повече нищо за него и говори за Ланселот.

6. Предприемчивата девойка. Гребенът на Гениевра. Горделивият ухажор. Светото гробище. Проходът на Големите камъни

След като Ланселот се разделил с монсеньор Говен на кръстопътя за двата моста, той продължил да язди до вечерта, без да преживее някое заслужаващо вниманието приключение. Така настигнал девойката, посочила му пътя, същата, с която тяхната домакиня от предния ден разговаряла тайно. Тя й заръчала да тръгне преди двамата рицари, за да може да намери подслон за Ланселот на мястото, което й посочила, като й обяснила как да разпознае Ланселот, за да бъде сигурна. Веднага щом го видяла, девойката го поздравила:

— Сеньор рицарю, ще ви предложа добър подслон за тази нощ, ако желаете. На път ви е, а и сега е моментът за един странстващ рицар да си почине.

— Госпожице, убедихте ме и приемам предложението ви.

— Обещавате ли?

— Да — отвърнал той.

6а. Без да чакат повече, продължили пътя си. Той яздил напред, а тя след него и така късно вечерта стигнали до много красив замък, ограден с висока стена с бойници. Като прекрачили входната врата, девойката му казала:

— Сеньор рицарю, бяхте обещали да ми дадете първия дар, за който ви помоля.

Той се съгласил.

— Моля ви да прекарате тази нощ с мен — заявила тя.

Това искане изпълнило Ланселот с мъчително безпокойство:

— Без съмнение, госпожице, бихте могли да се ограничите само с това да ме приютите за тази нощ, тъй като имам много други грижи.

Но тя не отстъпила.

— В такъв случай трябва да изпълня обещанието си — въздъхнал той, — защото и дума не може да става да го пренебрегна.

Качили се в кулата и девойката помогнала на рицаря да си свали доспехите. След това го помолила да изчака малко и се отправила към друга стая, откъдето бързо се завърнала.

— Заповядайте — рекла тя.

Той я придружил до залата, където имало пищна вечеря, приготвена за петък, тъй като бил първият ден след Възнесение, но нямало и следа от прислужник. Измили си ръцете, без някой да им помогне, и седнали. И ето че през един прозорец започнали да получават всичко, от което имали нужда. Рицарят се учудил силно, после погледнал пръстена си, убеден, че всичко това е плод на магия. Всъщност, било точно така, но пръстенът нямал силата да го посочи, защото Моргана му го била заменила с друг, докато той бил неин пленник.