Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 15

— Обещаваш ли?

— Да — отговорило джуджето — и Ланселот на мига скочил в каруцата.

4. Огненото копие

По това време, според един от обичаите, ако някой търсел смъртта на другиго или неговото опозоряване по всички краища на земята, той го карал най-напред да се качи на каруца. Така човек си навличал презрението на двора и губел закрилата на закона. Ланселот се качил на каруцата. След известно разстояние били настигнати от монсеньор Говен, който минал през всички места, където Ланселот извършил своите подвизи, и видял телата на убитите. Бил възхитен от тези храбри постъпки. Щом видял рицаря на каруцата, той се ядосал силно и казал на джуджето:

— Джудже, кажи ми, ако знаеш нещо за тези, които отвеждат кралицата.

— Ако се съгласиш да се качиш на каруцата, както го стори този рицар, ще те заведа там, където ще научиш със сигурност как стоят нещата — отговорило джуджето.

— Да се кача на каруцата — възкликнал Говен. — Боже мой, няма да го бъде!

— Явно нямаш същата жажда за опозоряване както този клет рицар — казало джуджето.

Монсеньор Говен яздил до каруцата. На смрачаване стигнали до един укрепен град. Едва влезли в него и всички хора посрещнали Ланселот с викове, ругаели го, плюели по него и питали джуджето какво е извършил. Джуджето от своя страна прекосило целия град. След като излезли от него, монсеньор Говен рекъл на Ланселот:

— Сеньор рицарю, за вас би било по-почтено да бъдете на кон вместо на тази каруца. Аз имам два — този, който яздя, и другия, който е на моя оръженосец. Вземете този, който желаете, и честта ще бъде на наша страна, на ваша и на моя.

— Бога ми — намесило се джуджето, — и дума да не става, защото той трябва да стигне с каруцата до мястото, където аз ще прекарам нощта.

Ланселот отклонил предложението. Те се отдалечили, без да чакат повече.

След като изминали близо две левги, стигнали до друг укрепен град. Ако първия път Ланселот бил обсипван с порой от обиди, тук било още по-зле, тъй като всички без изключение, големи и малки, тичали след него. По този начин те го съпроводили до едно обширно заградено място, изцяло затворено от висока стена с бойници. Именно там влязла каруцата.

— Слезте, сеньор рицарю — казало джуджето.

— Първо ще ми кажеш за моята господарка.

— Ще разберете тук.

— Не е ли възможно по друг начин?

— Не желаете ли да прекарате нощта тук? — попитало джуджето.

— Не — отвърнал Ланселот, — предпочитам да продължа пътя си.

— Ако искате да получите отговор на вашите въпроси, трябва да останете да спите тук. Но ако не притежавате храброст, която да устои на всяко изпитание, не предприемайте нищо, тъй като никой не се е измъкнал жив от това място, освен ако не се е отличавал с изключителни качества.

Тази принуда смутила силно Ланселот. Той осъзнавал добре, че ако остане там, монсеньор Говен ще да го разпознае, а ако си замине, джуджето ще види в постъпката му проява на малодушие. Решил да остане. В този момент към тях се приближили две девойки, които слезли от една висока кула. Те приветствали монсеньор Говен. От своя страна Ланселот също ги поздравил. Едната му казала: