Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 13

— Елате, госпожо.

— Засега — намесил се Ке — тя все още не е ваша! Махнете си ръката, скоро ще си платите за дързостта!

След това двамата се оттеглили назад с опрени копия в мишниците си, оттласнали с лакът щита си и пришпорили конете. Започнали да си нанасят силни удари по щитовете. Ке счупил своето копие. Мелеаган пък го ударил с такава сила, че го обърнал от седлото. Кожата и металната плоскост на щита му се разделили. Ризницата му не можела повече да поема такива удари, бримките й се разкъсали и острото желязо го пронизало в хълбока, като счупило едно от ребрата му. Мелеаган го ударил с такова ожесточение, че го пронизал с копието си през желязото и дървото чак до гръбнака. Повалил коня заедно с рицаря и ги блъснал толкова силно в един каменен блок, че задната част на седлото станала на трохи. Ке загубил съзнание. Мелеаган, който бил самото вероломство, минал през него. Напълно сломен, Ке нямал сили да се защитава. Рицарите на Мелеаган, които следели с поглед своя господар, дотърчали до мястото на двубоя и положили ранения на носилка. После го отнесли. Отвели и кралицата.

3. Ланселот се качва на каруцата

Ланселот следял развоя на битката. Като видял как отвеждат неговата господарка, бил обхванат от безпокойство. Веднага пришпорил коня си и надал боен вик. Мелеаган го забелязал. Насочил коня си към Ланселот, тъй като освен вероломен той бил и изключително храбър. Пустошта била равнинна, конете — необуздани, а рицарите буйни, смели и изпълнени с ярост. Те се оттеглили назад. Нанасяли си жестоки удари по щитовете. Копието на Мелеаган се счупило, а Ланселот пронизал щита му. Ризницата на противника му била здрава и устоявала на ударите, но рицарят не можел да се противопоставя на тяхната сила. Той се прекатурил от седлото и политнал към земята. Паднал толкова лошо, че почти изгубил съзнание. Конят му избягал, а Ланселот се втурнал с бясна скорост към другите. Държал копието си отново в ръце и ударил първия, когото застигнал, като го хвърлил мъртъв на земята. След като се оттеглил назад, се впуснал отново в битката. Служел си толкова изкусно с оръжието, че успял да убие четирима, преди то да се счупи. Извадил меча и отпуснал юздите на коня си като човек, който не се страхува от смъртта. Разбивал на парчета щитовете, разсичал шлемовете, разкъсвал ризниците на всички, които застигал. Но Мелеаган успял да се качи отново на коня си. Той видял чудесата, които постигал този рицар, и интуицията му подсказвала, че това е Ланселот. Пришпорил коня си към него. Ръцете му отново държали копие. Ударил с него коня на Ланселот и го ранил смъртоносно. Рицарите се втурнали към него, но Мелеаган, които се страхувал от появата на хората на Ланселот, им извикал:

— Оттеглете се всички, това не влиза в плановете ни.

Те се върнали обратно, а Мелеаган сторил същото, тъй като не се осмелявал да плени или повали мъртъв Ланселот от страх да не бъде изненадан. Не само че му липсвала смелост за толкова рисковано начинание, но вече се чувствал и в правото си да отведе кралицата.