Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 12

— Сир, как ще позволите да отведат моята господарка по този начин?

— Не мога да направя нищо — казал кралят.

— Нищо? Нека Бог ме лиши завинаги от помощта си, ако той успее да я отведе надалеч! По-добре аз да я отвлека от него, отколкото някой чужд рицар!

— Няма да правите нищо — рекъл кралят — и никога, ако Бог повели така, зад моите обещания няма да се крие предателство. — Ке ще отведе кралицата, защото аз му я поверих, а Мелеаган няма от какво да се страхува от мен, преди да достигне до земите си, защото обещанието на краля не трябва да поражда съмнения.

— Така ли? — възкликнал Додинел. — При това положение аз заявявам, че да си крал е позорно. Срам за оногова, който приеме да стане такъв!

При тези думи той се отдалечил напълно отчаян. На свой ред кралицата се качила на коня, без да скрива унинието си. Ке й рекъл:

— Госпожо, не се страхувайте.

Тогава тя погледнала монсеньор Говен, на когото от мъка сърцето щяло да се пръсне, и не могла да се въздържи да му каже:

— Ох, монсеньор Говен, днес ще бъде доказано, че след Галео смелостта не съществува.

Без да се бави повече, Ке я отвел и те яздили направо към гората.

Веднага щом ги забелязал да приближават, Мелеаган се отправил към своите рицари, които го очаквали, и им разказал това приключение, което силно ги развеселило. Той се върнал до мястото, където ги бил видял, и щом Ке се приближил до него, го питал това ли е кралицата. Ке отговорил, че е тя.

— А вие — отвърнал другият — кой сте?

Ке се представил.

— Госпожо — казал Мелеаган на кралицата, — открийте си лицето.

Тя изпитала такава скръб, че предпочитала да е мъртва и не проронила дума. Тогава той сам й повдигнал воала и я разпознал.

— Сеньор Ке — заявил той, — ще се насочим към една безплодна местност, най-красивата на земята. Там ще можем по-спокойно да се сражаваме с копия, отколкото в тази гъста гора.

Другият се съгласил.

Без да се бавят повече, те се отправили с бърз ход натам и срещнали един напълно въоръжен рицар. Това бил Ланселот, който следвал пътя си, спазвайки напътствията на Дамата от Езерото. Той попитал коя е тази дама.

— Това е кралицата — отговорил Ке.

— Коя кралица? — попитал Ланселот.

— Съпругата на крал Артур.

— Няма да я отведете и крачка повече — казал той.

— Кой сте вие — поискал да узнае Ке — и имате ли намерение да я защитите?

— Ще я защитя от всички, които искат да я отведат.

— Но кой сте вие, всъщност? — попитал Ке.

— Аз съм странстващ рицар. А вие? — върнал му въпроса той.

— Аз съм Ке.

— Къде водите моята господарка?

Ке, който не го разпознал, отговорил:

— Сеньор, трябва да я защитя от този рицар. — И му разказал при какви условия.

Ланселот решил да наблюдава как ще се справи Ке. Отдалечил се, оставяйки кралицата озадачена. Тя помислила, че я е разпознал, но не й се вярвало това да е той. Ланселот ги последвал под прикритието на гората, докато стигнали до безплодната земя. Мелеаган грабнал юздите на коня на кралицата и й рекъл: