Читать «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.)» онлайн - страница 10

— И какво, монсеньор Говен, искате да кажете, че вече няма рицар, който да се мери с Галео?

— Наистина, госпожо — отговорил той, — това няма как да го зная.

— Има такъв рицар и това може да бъде само вашият вуйчо.

Говен се изправил, вълнението го задушило, очите му се просълзили и той напуснал стаята с думите:

— Разбира се, госпожо, няма място за съмнение.

Те не си разменили и дума повече.

През това време пристигнал сенешалът Ке без мантия и с малък златен жезъл в ръка. Той съобщил на краля, че храната е сервирана и че е време за ядене.

— Сега — рекъл кралят — вече имам време за това. Свободен съм, защото липсват приключения. Дано занапред Бог ми изпраща щастливи новини, ако такава е волята му, но не виждам как това ще се случи.

Кралят седнал на масата не защото имал желание да се храни, а за да се разсее. Мнозина от присъстващите също нямали апетит. От своя страна Лионел бил при кралицата в нейните покои, където се утешавали взаимно заради огромната си мъка. След като се нахранили, кралят седнал на едно легло. Той скърбял толкова силно, че вместо да проявява обичайната си веселост, потънал в мисли, като по този начин предизвикал изумлението на бароните около себе си.

Докато бил в унес, влязъл рицар, облечен с ризница, шлем, гамаши и с препасан меч. Той бил висок, с красива външност и хармонично телосложение. Прекосил с едри крачки стаята, като стискал уверено дръжката на меча в дясната си ръка. Когато стигнал до краля, свалил шлема си и изпълнен с високомерие, заявил достатъчно силно, за да бъде чут:

— Кралю Артур, дойдох да се представя. Знайте, аз съм Мелеаган, син на крал Бодмагю от Гор. Дойдох във вашия двор, за да се защитя и да докажа невинността си пред Ланселот от Езерото заради това, че някога го раних в една битка с копия. Всъщност чух да се говори, че той ме обвинява как съм го ранил предателски. Ако смята така, нека се яви пред мен, тъй като съм напълно готов да се защитавам.

— Сеньор рицарю — отговорил кралят, — Ланселот не е тук и от дълго време не знаем къде е, за наше голямо съжаление. Ако беше тук, нямаше да се поколебае да защити своята чест, било във вашите земи, а и навсякъде другаде, това е добре известно.

Новината за това събитие достигнала и до покоите на кралицата. Лионел също бил там. Той изтичал бързо при краля и предложил да докаже на рицаря, че е ранил от подлост Ланселот. Но кралят не желаел да даде съгласието си, също както и кралицата, която правила всичко възможно, за да предотврати това.

Тогава Мелеаган си тръгнал. Когато достигнал до вратата на залата, се обърнал и казал:

— Кралю, напускам двора ви, без да съм провел своята битка, но ако тук се намери някой достоен рицар, ще направя така, че да се сражавам срещу него. Знайте добре, че в земите на моя баща Бодмагю, а и в моите, много от вашите рицари, дами, девойки и младежи са мои заложници и роби. Как да мисля, че в този двор има толкова добри рицари, както се говори, при положение, че те не идват да ги освободят? Не е голямо усилие за заслужили рицари като тях да преминат един мост и да се изправят срещу сам рицар. Сега могат спокойно да си извоюват тази чест, ако притежават необходимата смелост. Поверете на някой от вашите рицари кралицата, която е тук пред нас, за да я доведе в гората. Ако съумее да я защити от мен, ще ви върна пленниците, които са в земите на Гор и ще стана ваш васал. След победата на рицаря може да ме хвърлите и в тъмница, докато не изпълня обещанията си. За сметка на това, ако успея да извоювам кралицата от рицаря, всеки един от нас ще може да действа, както намери за добре, за да брани интересите си.