Читать «Осмият ден» онлайн - страница 69

— Защо казваш, че е продажно?

Паулина сви рамене.

— Това си е част от надбягването. Всичко може. Всичко е позволено. Повечето жокеи са от Марема и ги бива с бича, макар че го използват главно един срещу друг, а не за конете. Някои дават на конете стимуланти и всяка година един-два се убиват при завоя на Сан Мартино, който е омекотен, но въпреки това е ужасен. — Тя замълча за миг, после продължи: — И естествено, всичко е уговорено. Винаги е уговорено, въпреки че уговорката невинаги се изпълнява, защото надбягването е пълен хаос. Един жокей получава пари, за да изгуби, друг — да не позволи на трети да спечели. И все пак в крайна сметка всичко зависи от конете, защото те нямат нужда от ездач, за да победят.

— Какво?

Италианката поклати глава.

— Това не ти е дербито в Кентъки! Половината жокеи падат на завоите. Печели онзи кон, който финишира пръв. Затова в крайна сметка жокеят няма значение.

— Кой победи през юли?

Паулина се намръщи.

— Не беше Павоне. — Тя се замисли. — Истриче, струва ми се. Таралежът.

Завиха надясно по съвсем тясна уличка и Паулина го хвана за ръката, за да му посочи, че знамената и символите са се променили. Сега цветовете бяха тюркоазно и златно и навсякъде се виждаха пауни с разперени опашки.

— Вече сме на територията на Павоне — каза тя. — Това е една от главните контради.

След малко вдигна показалец към устните си.

— Шшт! — прошепна тя. — Слушай.

Дани наклони глава и ги чу: приглушени човешки разговори, звън на прибори, тракане на чинии. На този фон се носеха далечни мелодии. Разнесе се слабо изтръбяване.

— Вълшебно, нали? — рече Паулина.

Продължиха нататък. Тя се препъна, хвана се за него и се облегна на ръката му. Горещият въздух донесе уханието на парфюма й до ноздрите му и Дани забеляза капките пот по лицето й, полепналите по челото й влажни кичури… Завиха зад ъгъла, минаха през тясна аркада и след миг ги заля водопад от шум.

Кампо.

Заобиколен от сгради, по-стари от Америка, площадът бе павиран с типичния за града кафяв камък в безброй нюанси. В момента там се провеждаше огромно угощение на открито. Потни келнери щъкаха насам-натам с подноси спагети, риба и дивеч между двестатина петнадесетметрови маси, край които седяха хиляди весели сиенци. Навсякъде се вееха красиви знамена — на всяка маса, на всеки балкон.

Носеха се древни песни, тръбяха тромпети. Дани отстъпи назад и забеляза, че стои на импровизирана писта. Около площада бяха поставени квадрати обърнат наопаки чим, които покриваха изтърканите от вековете камъни.

Паулина го заведе при масите, запазени за контрадата Павоне, където празнуваха стотици хора. Знаменцата, шаловете и пауновите пера ясно показваха на чия територия се намират. Тя посочи червеникавокафявия дворец, който се издигаше в мрака зад масите.