Читать «Осмият ден» онлайн - страница 68

— Защо? Какво искаш да кажеш?

— Ами има гъска, гол охлюв, вълна, гора. Дори гъсеница. — Тя отново се засмя и на Дани му хрумна, че виното я е хванало. — И изобщо не е симпатичен като оня в „Алиса в Страната на чудесата“. Няма райета и буйни мустаци. Просто зелена доматена гъсеница.

— Стига бе!

Паулина го плесна по ръката.

— Ще видиш. Така или иначе, принадлежността към даден квартал е за цял живот. Щом веднъж си гол охлюв, цял живот си оставаш такъв — същото се отнася и за другите. Можеш да си вземеш жена от друга контрада, но не и да се откажеш от принадлежността си.

— Ами ти? — попита Дани.

— Какво аз?

— Ти от коя контрада си?

Пак онова кикотене. После:

— Мммн… как се казва? От центъра на града.

Паулина се засмя. Дани също.

След като разгледаха няколко ранни стенописа на Микеланджело в капелата „Пиколомини“, те излязоха навън. Градът беше потънал в сенки. От слънцето бе останало само розово сияние над хълмовете на запад.

— Да идем на Кампо — предложи Паулина, хвана Дани за ръка и го поведе по лабиринт от галерии и улички.

— Тук сме на територията на Onda — осведоми го тя. — Вълната. Разбираш ли?

Така си и беше. Знамената на тази контрада висяха на всички балкони — вълнуващи се бели и тъмносини ивици. Мотивът бе навсякъде — нарисуван върху сандъчета за цветя и врати, изсечен върху каменните основи на самите сгради. Пред тях се включи улична лампа и Дани се засмя, когато видя, че абажурът е с форма на риба — стилизирана риба, танцуваща върху стилизирани вълни.

— Знаеш ли, че от цял свят идват социолози, за да изучават системата на контрадите — попита Паулина. — Наистина! Казват, че много отдавна контрадите били древни племена. И тези племена са като големи семейства. Всеки ти е братовчед, нали разбираш? Грижат се един за друг. Но извън контрадата винаги се бият. Според мен днес тъкмо това съперничество сплотява града.

Минаха през площадче, на което деца с шалчета на палиото играеха футбол с червена топка.

— Ами самото надбягване? — попита Дани.

— Провежда се два пъти годишно. На едни и същи дати, независимо дали са почивни дни. На втори юли и шестнайсети септември. И не участват всички контради. Има място само за единайсет. Затова през юли се състезават шестте, които не са участвали предишния август — плюс още пет, които се избират по жребий. После през август се състезават шестте, които не са участвали през юли, плюс второ теглене за останалите пет места.

— И какво представлява самото надбягване? Религиозна церемония или истинско състезание?

— Не е само представление, определено. Случва се да умират коне. Понякога и жокеи. Даже и зрители.

— Шегуваш се.

Тя поклати глава.

— О, не. Контрадата го приема много сериозно. Така е от хиляда години. Празникът продължава цяла седмица. Зрелище. Ще видиш — тази вечер е последната преди състезанието, затова винаги е най-вълнуваща. Така или иначе, има дни и нощи на средновековни спектакли, песни и развяване на знамена — дотук всичко е съвсем цивилизовано. После, когато топът обяви началото на надбягването… е, тогава е колкото продажно, толкова и жестоко. Утре ще видиш. Три обиколки на Кампо, без седла, насред петдесет хиляди души, които надават рев при всяко преминаване на конете. Продължава само около минута и половина.