Читать «Осмият ден» онлайн - страница 50

Инзаги се подсмихна.

— Не са били само мъже — прибави монахът. — Имало и жени. И също като мъжете, щом ги зазидали, щом станели затворнички на вярата, те били мъртви за света. Само се хранели.

— Божичко! — промълви Дани.

— Трябва да прочетете книгата на Крис — каза Инзаги. — Тя е научна, чете се малко трудно, но си струва — особено главата за „насилствените анахорити“, както ги нарича той.

Дани се намръщи.

— И какви са били пък те?

— Това са анахорити, които не са искали да са такива — поясни италианецът. — Мъже и жени, бебета и деца, които са били зазиждани въпреки волята им.

Келнерът се появи със салатите им, по три пъти завъртя мелничната за черен пипер над всяка от чиниите и се оттегли с тихо „Prego“.

— Онези анахорити, които не са искали да стават такива… — започна Дани.

— Наистина трябва да прочетете книгата на Крис. Имате ли я?

Дани кимна с глава.

— „Сияйната гробница“. Да, нося я със себе си.

— Всичко е вътре — каза Инзаги.

— Довечера ще я прегледам.

Монахът сви рамене и се наведе напред.

— Знаете ли, трябва да кажа, че не съм съвсем наясно защо сте тук, господин инспектор. Щом Крис се е самоубил…

— Тъкмо това е проблемът — отвърна Дани. — Не сме абсолютно сигурни, че се е самоубил.

От устните на Инзаги се изтръгна тихо „ахааа“. Той безмълвно остави вилицата си на масата, сключи длани в скута си и погледна събеседника си право в очите.

— Възможно е господин Терио да е бил убит — каза американецът.

Монахът бавно кимна.

— Това е по-логично — реши той.

Беше ред на Дани да се изненада.

— Нима?

Инзаги продължаваше да кима.

— Когато напусна Рим, Крис беше разстроен. И разтревожен. Може би нещо повече от разтревожен. Може би уплашен.

Изведнъж Дани се почувства длъжен наистина да играе ролята на инспектор.

— Защо?

— Беше му се случило нещо.

— В Рим ли?

— Не — отвърна монахът. — В Източна Турция.

„Връзва се“ — помисли си Дани. Терио беше прекарал част от отпуската си там и дори след завръщането си в Щатите се бе обаждал в Истанбул, така че…

— Какво е правил там?

Инзаги безпомощно разпери ръце.

— Проучвания.

— Върху какво?

— За новата си книга. „Аватарите на синкретизма“. — Монахът се усмихна. — Не го биваше много в заглавията.

Дани се намръщи. Почти знаеше какво означават тези думи. Преди пет-шест години бяха влизали през едното му ухо и бяха излизали през другото по време на лекциите по източни цивилизации във втори курс. Да видим: „аватар“. Той свъси вежди.

Инзаги забеляза озадачението му и се смили над него.

— Кристиан изучаваше основателите на някои религии в Близкия Изток, религии, включващи елементи от други религии.

— Например?…

— Мани и Зороастър — отвърна монахът. — Баха Алах и шейх Ади.

Първите три имена му бяха смътно познати, сякаш бяха от въпрос с няколко възможни отговора от онзи тост във втори курс. Те бяха свързани с три неясни религии: манихейство, зороастризъм и бахайство. Шейх Ади не му говореше нищо, но това не беше проблем. Полицейските инспектори не са длъжни да знаят такива неща. Затова каза „аха“, отпи глътка вино и напълни устата си със салата.